Верността
е най-възвишеното нещо след новорождението. Верността е най-правилното
отношение към Бога. Верността е нещо повече от нормално християнство.
Верността засяга дисциплината на нашия дух. Мойсей беше верен като
слуга. Исус беше верен като Син.
Притчи 28:20 „Верният човек ще има много благословения.”
ІІ Лет. 19:9 „…така да постъпвате, със страх от Господа, вярно, и със съвършено сърце.”
За
един новороден вярващ, който ревнува да познава повече Бога и иска да
получи повече благословения, ще разбере, че вярата и кръщението със Св.
Дух, не са всичко. Приближаването към Бога, опознаването Му и приемане
на Неговата сила, е свързано с личното посвещение и вярност към Бога,
след като сме повярвали. Tова е цялостно предаване на сърцето на Бог с изгарящо желание да Му служим.
Обикновено
християни, които са били хора на молитвата, чрез нея са навлизали в
по-дълбоки контакти с Бог и Неговата сила. Такива са: Пол Йонги Чо,
Томи Хикс, Алонсо Алън, Смит Уигълзуърт, Бени Хин, Джак Коу, Морис
Серуло и много други.Това са хора, които са разпознали Божия призив
върху живота си и са дали всичко от себе си, за да изпълнят този призив.
Едно
е да имаш призвание, а друго е посвещението към призванието. Тези,
които споменах, а и много други, са били мъже и жени на вяра, помазани
от Бог, предали себе си в непрестанно служение, хора, които никога не
са се предавали и огъвали, въпреки трудностите и нападките на сатана.
Специално за България, Бог чака от българските вярващи някой да Му бъде
верен до толкова, щото да го употреби с по-мощни изцелителни дарби.
Какво още изисква верността:
- Ако си женен – хармония вкъщи, християнин първо вкъщи...
- Очистване от егоизъм, себелюбие, гордост, завист...
- Ревност за Господа, служение с цяло сърце, без компромиси
- Жажда за повече благословeния от Бог, жажда и вяра за духовните дарби.
Не
се задоволявай с нивото, което си постигнал! Трябва да гори в нас жажда
за повече. Да се пазим, светските неща да не ни владеят и губят
времето. Трябва да копнеем за вярност и да вникнем, какво значи изцяло
тази дума за нас?
-
Верността изисква да имаш сърце, което е разположено за Господа, сърце,
което обича Бога силно и сърце, което обича да се моли,сърце, което не
иска да греши в най-дребните неща. Сърце, което веднага се покайва.
Сърце, което гори за Божието дело и святост. А който гори, той свети,
излъчва, отразява Божията слава.
-
Нужна е и лоялност. Тази дума рядко се използва и почти е забравена.
Когато запитали служител, когото Бог употребявал мощно за изцерение:
„Какво кара хората да останат посветени на своя призив?” Отговорът бил:
„Лоялността.” Лоялността е зависимост от някого, отдаденост,
привързаност, вярност, посвещение. Това е да разчиташ на Бог, без да се
проваляш. Да решиш да следваш Господа без отклонение.
Лоялността
е като любовта. Разбираш я, когато я видиш в действие. Тя те кара да
бъдеш привързан и верен към Бога, независимо какво ще ти коства.
Лоялност е, когато сърцето ти каже на Исус: „Ето ме, можеш да разчиташ
на мен. Няма да Те проваля, Господи Исусе. Моето сърце е жадно за Теб,
за Твоята близост.” Лоялността се руши, когато започнем да вършим
плътски и човешки неща.
Защо,
когато вярващият съгреши, няма желание да чете Библията? Или, да сте
видели ядосан човек да вземе веднага да чете Библията? Защо е така?
Защото първо грехът го държи на разстояние от Словото, и второ, човекът
знае, че Словото ще го изобличи. В такъв момент каквото и да прочетеш
от Библията ще те изобличи.
Относно
молитвата. Хора, които не са свикнали повече да се молят, извиняват
себе си, като критикуват тези, които се молят повече.А истината е тази,
че такива хора не са научени да се молят повече и задълбочено. В
молитвата има и воюване срещу тъмните сили.А това става с вяра.
-
Верността учи, че не трябва да накърняваме Св. Дух дори и в малките
неща. Той е нежен както гълъба, който лесно отлита, при най-малкото
смущение.
-
Верността е борба. Човекът християнин е призован да се бори срещу себе
си, не срещу други, а срещу това, което го отделя от силата на Бога.
Ако ти искаш Бог да те употребява, ако ти искаш силата на Бога
всъщност, ти искаш Божията слава в теб... в живота ти.
Тази
небесна слава обаче, не идва без труд, без святост и без посвещение.
Скъпа душо, живей така, моли се така, че Божията слава да дойде върху
тебе и върху мене. Съзнанието на вярващия и Христос, трябва да станат
едно. Знания имаме много, нужна е практика, работа върху живота ни.
-
Верен е този християнин, който живота му отговаря на истината, на
Христовото учение. Който е привързан към Бог и Бог може да разчита на
него. Който не променя своята святост, дори при неблагоприятни условия
и обстоятелства. Верността идва, когато не само знаем Словото, но
когато Го изпълняваме. Един от верните беше пророк Данаил. Той се
молеше редовно всеки ден, уповаваше на Бога до смърт. В 6:4 за Данаил
се казва следното: „но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен и в него не се намери никаква погрешка или вина.”
-
Чрез верността можем да достигнем до дарбите на Св. Дух, защото Бог ще
ни се довери. А колко са необходими днес изцерителните дарби, толкова
болни хора има... Ето някои стихове за верността, за да се поучим и
прилагаме в живота. 1 Царе 2:35 "И аз ще си въздигна верен свещеник,
който ше постъпва според това, което е в сърцето ми..." Днес
християните могат да бъдат духовни царе и свещеници на Бога, като Му
служат.
Числа12:7”Но слугата ми
Мойсей,той,който е верен във всичкия ми дом,с него аз ще говоря уста с уста,а
не загадъчно и той ще гледа Господния образ.”Тук забелязваме,че колкото повече
сме верни на Бога-първо ние се доближаваме към Него и второ Той ни се доверява
и ни се открива със специални ръководства,откровения и други свръхестествени
прояви.Ако сме верни докрай в християнския път,ние ще чуем и думите:”Хубаво
добри и верни слуго,в малкото си бил верен,над много ще те поставя,влез в
радостта на Господаря си.”(Мат.25:21)От Библията разбираме,че верността за
вярващия е необходима,наложителна,за да растем и да сме угодни на Бога,защото е
писано:1Кор.4:2”При туй което тук се изисква...е всеки да се намери верен.”
Ето какво Бог е говорил
на един пастир за верността:
-Верността.Тя не е
свързана с компромиси.
-Верността е
уеднаквяване с Божия начин на живот,на мислене и покорност на Божията воля.
-Верността към Бога е
чужда на светските стандарти на живот и разбиране.
-Верността е против
празните думи и неправилно говорене.
-Верността ни заставя
да бъдем участници на Божественото естество,това значи-всекидневно задълбочено
пребъдване.
-Верност е да носиш
всеки ден кръста си без оплакване и роптание.
-Верността изисква
нивото ни на святост да расте...
-Верността е свързана
със себеотричането,или да се лишиш от някое удоволствие,заради Божието
дело.Например:Искаш да се разходиш,а точно тогава някой вярващ има нужда от
помощ.Или,времето навън чудесно,другите излизат,а ти да отидеш да се молиш,за
да преживееш Божието присъствие.Това е себеотричане-когато човек не угажда на
себе си,но на Бога...тук е нужно вяра и разбиране...Да забравиш и пренебрегнеш
себе си.И понеже малко хора го правят,малко са и верните от спасените...
-Верността ни подканва
към смирение,ние да се смаляваме в собствените си очи,а Христос да расте в
нас,...Неговия живот...
-Верността задължава
нашия дух в трудна ситуация,пак да се прилепим към Господа.Верността ни води
към това:да следваме нашия пример-Исус Христос-Неговия живот.Как беше верен
Той...
-Верността изисква
пълно доверие към Бога.Когато Той ни говори,да знаем какво да правим и да
разбираме Неговата воля.Трябва да познаваме Библията,за да постъпваме
правилно...според нея.
Слугата на
Авраам,Елиезер беше така верен на Господаря си,че изпълни точно каквото му бе
поръчано(Бит.24 глава).Така днес,трябва да е с християнина и учението на
Христос...Вижте например какво Бог каза за Самуил:1Цар.2:35”И Аз ще си въздигна
верен свещеник,който ще постъпва според това,което е в сърцето Ми и в душата
Ми,ще му съградя непоколебим дом и той ще ходи пред Помазаника Ми до века.” Така
да живеем,че да постъпваме според това,което е в Божието сърце,за да можем и
ние един ден да имаме вечен дом в небето и да ходим с Помазаника Исус завинаги
в Златния град.Какво ни обещава Бог,ако го поставим на първо място и сме
Му верни?
-ще ни задоволява,и
духовно и материално-Мат.6:33
-ще имаме благословения
и ще бъдем близо до Бога
-ще отидем при
Бога(Откр.2:10”Бъди верен до смърт и ще ти дам за венец живота.”
Сега...до колко сме
верни?
-Какво е посвещението
ни?
-Как е разположено
сърцето ни към Бога и Неговото дело?
-Сещаме ли се,не само да се
молим,а по-задълбочено и повече да търсим Бога с молитва?...
-Какво е отношението ни
към чесността,справедливоста,святостта,компромисите?
-Бог да ни помогне,да
бъдем верни,както Той желае!!!