WebSiteTemplate.org
Начало > Верността и нейните изисквания

Верността и нейните изисквания

Верността е най-възвишеното нещо след новорождението. Верността е най-правилното отношение към Бога. Верността е нещо повече от нормално християнство. Верността засяга дисциплината на нашия дух. Мойсей беше верен като слуга. Исус беше верен като Син.

Притчи 28:20 „Верният човек ще има много благословения.”

ІІ Лет. 19:9 „…така да постъпвате, със страх от Господа, вярно, и със съвършено сърце.”

За един новороден вярващ, който ревнува да познава повече Бога и иска да получи повече благословения, ще разбере, че вярата и кръщението със Св. Дух, не са всичко. Приближаването към Бога, опознаването Му и приемане на Неговата сила, е свързано с личното посвещение и вярност към Бога, след като сме повярвали. Tова е цялостно предаване на сърцето на Бог с изгарящо желание да Му служим.

Обикновено християни, които са били хора на молитвата, чрез нея са навлизали в по-дълбоки контакти с Бог и Неговата сила. Такива са: Пол Йонги Чо, Томи Хикс, Алонсо Алън, Смит Уигълзуърт, Бени Хин, Джак Коу, Морис Серуло и много други.Това са хора, които са разпознали Божия призив върху живота си и са дали всичко от себе си, за да изпълнят този призив. 

Едно е да имаш призвание, а друго е посвещението към призванието. Тези, които споменах, а и много други, са били мъже и жени на вяра, помазани от Бог, предали себе си в непрестанно служение, хора, които никога не са се предавали и огъвали, въпреки трудностите и нападките на сатана. Специално за България, Бог чака от българските вярващи някой да Му бъде верен до толкова, щото да го употреби с по-мощни изцелителни дарби.

Какво още изисква верността:

- Ако си женен – хармония вкъщи, християнин първо вкъщи...

- Очистване от егоизъм, себелюбие, гордост, завист... 

- Ревност за Господа, служение с цяло сърце, без компромиси 

- Жажда за повече благословeния от Бог, жажда и вяра за духовните дарби. 

Не се задоволявай с нивото, което си постигнал! Трябва да гори в нас жажда за повече. Да се пазим, светските неща да не ни владеят и губят времето. Трябва да копнеем за вярност и да вникнем, какво значи изцяло тази дума за нас?

- Верността изисква да имаш сърце, което е разположено за Господа, сърце, което обича Бога силно и сърце, което обича да се моли,сърце, което не иска да греши в най-дребните неща. Сърце, което веднага се покайва. Сърце, което гори за Божието дело и святост. А който гори, той свети, излъчва, отразява Божията слава. 

- Нужна е и лоялност. Тази дума рядко се използва и почти е забравена. Когато запитали служител, когото Бог употребявал мощно за изцерение: „Какво кара хората да останат посветени на своя призив?” Отговорът бил: „Лоялността.” Лоялността е зависимост от някого, отдаденост, привързаност, вярност, посвещение. Това е да разчиташ на Бог, без да се проваляш. Да решиш да следваш Господа без отклонение.  

Лоялността е като любовта. Разбираш я, когато я видиш в действие. Тя те кара да бъдеш привързан и верен към Бога, независимо какво ще ти коства. Лоялност е, когато сърцето ти каже на Исус: „Ето ме, можеш да разчиташ на мен. Няма да Те проваля, Господи Исусе. Моето сърце е жадно за Теб, за Твоята близост.” Лоялността се руши, когато започнем да вършим плътски и човешки неща.

Защо, когато вярващият съгреши, няма желание да чете Библията? Или, да сте видели ядосан човек да вземе веднага да чете Библията? Защо е така? Защото първо грехът го държи на разстояние от Словото, и второ, човекът знае, че Словото ще го изобличи. В такъв момент каквото и да прочетеш от Библията ще те изобличи.

Относно молитвата. Хора, които не са свикнали повече да се молят, извиняват себе си, като критикуват тези, които се молят повече.А истината е тази, че такива хора не са научени да се молят повече и задълбочено. В молитвата има и воюване срещу тъмните сили.А това става с вяра.

- Верността учи, че не трябва да накърняваме Св. Дух дори и в малките неща. Той е нежен както гълъба, който лесно отлита, при най-малкото смущение.

- Верността е борба. Човекът християнин е призован да се бори срещу себе си, не срещу други, а срещу това, което го отделя от силата на Бога. Ако ти искаш Бог да те употребява, ако ти искаш силата на Бога всъщност, ти искаш Божията слава в теб... в живота ти.

Тази небесна слава обаче, не идва без труд, без святост и без посвещение. Скъпа душо, живей така, моли се така, че Божията слава да дойде върху тебе и върху мене. Съзнанието на вярващия и Христос, трябва да станат едно. Знания имаме много, нужна е практика, работа върху живота ни.

- Верен е този християнин, който живота му отговаря на истината, на Христовото учение. Който е привързан към Бог и Бог може да разчита на него. Който не променя своята святост, дори при неблагоприятни условия и обстоятелства. Верността идва, когато не само знаем Словото, но когато Го изпълняваме. Един от верните беше пророк Данаил. Той се молеше редовно всеки ден, уповаваше на Бога до смърт. В 6:4 за Данаил се казва следното: „но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен и в него не се намери никаква погрешка или вина.” 

- Чрез верността можем да достигнем до дарбите на Св. Дух, защото Бог ще ни се довери. А колко са необходими днес изцерителните дарби, толкова болни хора има... Ето някои стихове за верността, за да се поучим и прилагаме в живота.   1 Царе 2:35 "И аз ще си въздигна верен свещеник, който ше постъпва според това, което е в сърцето ми..."   Днес християните могат да бъдат духовни царе и свещеници на Бога, като Му служат.

Числа12:7”Но слугата ми Мойсей,той,който е верен във всичкия ми дом,с него аз ще говоря уста с уста,а не загадъчно и той ще гледа Господния образ.”Тук забелязваме,че колкото повече сме верни на Бога-първо ние се доближаваме към Него и второ Той ни се доверява и ни се открива със специални ръководства,откровения и други свръхестествени прояви.Ако сме верни докрай в християнския път,ние ще чуем и думите:”Хубаво добри и верни слуго,в малкото си бил верен,над много ще те поставя,влез в радостта на Господаря си.”(Мат.25:21)От Библията разбираме,че верността за вярващия е необходима,наложителна,за да растем и да сме угодни на Бога,защото е писано:1Кор.4:2”При туй което тук се изисква...е всеки да се намери верен.”

 

Ето какво Бог е говорил на един пастир за верността:

-Верността.Тя не е свързана с компромиси.

-Верността е уеднаквяване с Божия начин на живот,на мислене и покорност на Божията воля.

-Верността към Бога е чужда на светските стандарти на живот и разбиране.

-Верността е против празните думи и неправилно говорене.

-Верността ни заставя да бъдем участници на Божественото естество,това значи-всекидневно задълбочено пребъдване.

-Верност е да носиш всеки ден кръста си без оплакване и роптание.

-Верността изисква нивото ни на святост да расте...

-Верността е свързана със себеотричането,или да се лишиш от някое удоволствие,заради Божието дело.Например:Искаш да се разходиш,а точно тогава някой вярващ има нужда от помощ.Или,времето навън чудесно,другите излизат,а ти да отидеш да се молиш,за да преживееш Божието присъствие.Това е себеотричане-когато човек не угажда на себе си,но на Бога...тук е нужно вяра и разбиране...Да забравиш и пренебрегнеш себе си.И понеже малко хора го правят,малко са и верните от спасените...

-Верността ни подканва към смирение,ние да се смаляваме в собствените си очи,а Христос да расте в нас,...Неговия живот...

-Верността задължава нашия дух в трудна ситуация,пак да се прилепим към Господа.Верността ни води към това:да следваме нашия пример-Исус Христос-Неговия живот.Как беше верен Той...

-Верността изисква пълно доверие към Бога.Когато Той ни говори,да знаем какво да правим и да разбираме Неговата воля.Трябва да познаваме Библията,за да постъпваме правилно...според нея.

Слугата на Авраам,Елиезер беше така верен на Господаря си,че изпълни точно каквото му бе поръчано(Бит.24 глава).Така днес,трябва да е с християнина и учението на Христос...Вижте например какво Бог каза за Самуил:1Цар.2:35”И Аз ще си въздигна верен свещеник,който ще постъпва според това,което е в сърцето Ми и в душата Ми,ще му съградя непоколебим дом и той ще ходи пред Помазаника Ми до века.”  Така да живеем,че да постъпваме според това,което е в Божието сърце,за да можем и ние един ден да имаме вечен дом в небето и да ходим с Помазаника Исус завинаги в Златния град.Какво ни обещава  Бог,ако го поставим на първо място и сме Му верни?

-ще ни задоволява,и духовно и материално-Мат.6:33

-ще имаме благословения и ще бъдем близо до Бога

-ще отидем при Бога(Откр.2:10”Бъди верен до смърт и ще ти дам за венец живота.”

 

Сега...до колко сме верни?

-Какво е посвещението ни?

-Как е разположено сърцето ни към Бога и Неговото дело?

-Сещаме ли се,не само да се молим,а по-задълбочено и повече да търсим Бога с молитва?...

-Какво е отношението ни към чесността,справедливоста,святостта,компромисите?

-Бог да ни помогне,да бъдем верни,както Той желае!!!