Вината и покаянието 

Римляни 2:14-15 „Когато езичниците, които нямат закон (Словото), по природа вършат това, което се изисква от закона (Словото), то и без да имат закон (Библия), те сами са закон за себе си – по това, че те показват действието на закона (Словото), написано на сърцата им (вършат по природа правото), за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават (тоест или чувстват вина в себе си, или не чувстват).”

Ще споделя някои неща за вината и за покаянието. Първо ще се спра на вината – чувството на вина, на виновност в нас. Да се чувства човек виновен, е често явление и то обикновено е поради грях. Божията воля обаче е, да не съгрешаваме, а от там – и да не се чувстваме виновни. Вината да не ни държи в смущение. Защото вината в теб иска да те държи скован, да се чувстваш недостоен. Нещо ти тежи, нямаш радост и вътрешна свобода.

Вината иска да те държи далеч от покаянието. Но трябва ли да сме роби и пленници на вътрешната ни вина? Вината прави душата ни да страда и да се измъчва, да се тормози. Хора, които са убили човек, умишлено или неумишлено, после години наред, не само че не забравят това, но чувството на вина не ги напуска.

Много хора са свръхчувствителни към вината. Но има други, които са с толкова прегоряла съвест, че дори и да убиват, те не чувстват вина за това. За хората с будна съвест обаче, не е така. Те са чувствителни и усещат вина, когато съгрешават.

И все пак, какво е вината? Как идва в нас? Защо я чувстваме? Вярвам, че Бог е направил човека така, че вътре в себе си да има чувство на себеосъждане, така щото, като съгреши, човекът да се чувства виновен. Има нещо вътре в нас, което ни осъжда – съвест ли е, човешкият дух ли е така направен, Божият Дух ли е, но то е факт. Имам предвид невярващите хора. В началото цитирам, че помислите им или ги осъждат, или ги оправдават. Святият Дух на Бог също влияе чрез обвинение върху хората в света.

Нека не позволяваме вината в нас да ни държи далеч от църквата. Когато някой съгреши, се чувства виновен и поради това не иска да ходи на Богослужение. Това не е правилно. Вината те кара да се упрекваш често, постоянно да съжаляваш и да губиш мира си. Но в такова състояние не можем да вършим Божията воля. Господ иска да превъзмогнем вината в себе си. Той иска да ни помогне, да ни освободи. Нека Му позволим да го направи!

Тези размисли за вината са свързани с покаянието. Исая 43:25 казва: „Аз, Аз Съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти.” Кога ще стане това? Когато се покаем, като кажем греховете си на Бог, за да ни ги прости. І Йоан 1:9 „Ако изповядаме (кажем) греховете си (на Бог), Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.”

Защо да се покайваме? Ето защо, Притчи 5:22 казва: „Нечестивият ще бъде впримчен от собствените си беззакония (грехове) и ще бъде стегнат с връзките на своя грях. Той ще умре, защото е пренебрегнал поуката.” Ето какво е заповядал Бог в Деяния 17:30 „Бог обаче, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят.”

Бог заповядва покаяние. Защо? Деяния 11:18 „Славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.” Следователно покаянието е живот! Считаш ли, че това е важно? Може би то е нещо ново за теб? Ако чувстваш вина в себе си поради грях, покай се и тогава ще ти олекне, защото Бог ще ти прости.

Помни – твоето покаяние ще ти донесе живот. Покаянието ще вкара нещо хубаво в теб. То възстановява. Помага на човека да се опомни, да дойде на себе си – както блудният син. Когато той вкуси покаянието, се промени и стана друг човек. Не беше вече същият, защото нещо ново се беше случило с него.

Покаянието променя човека, прави го по-добър, по-критичен спрямо себе си. Покаянието е промяна, промяна на живота. Решавам, че няма да лъжа и устоявам в това решение. Покаянието е вземане на лично решение за живот според волята на Бог. Човекът решава да се покори на Бог със свободната си воля.

Чрез покаянието осъзнаваме, че грехът е зло и че трябва да го мразим и да се отдалечаваме от него. Когато човек се покайва, той решава да следва истината, а истината е Христос. За да вземе човек решение да се покае, е нужно и смирение.

Покаянието раздвижва сърцето. Пастор проповядвал в църква. След Богослужението един човек отишъл при него и му казал: „Пасторе, твоите думи ми бръкнаха в сърцето, в душата.”

Чрез покаянието ние побеждаваме вината в нас. Тогава Бог ни възстановява. Само смиреният човек се покайва за греха си, защото разбира че е грешен.

Покаянието също така е и оръжие – оръжие срещу греха. Покаянието съсипва греха, то го разрушава и го държи далеч от нас. Ако ние имаме чиста съвест, няма да имаме чувство за вина в себе си.

Помни зависимостта между тези две неща: вината и покаянието, и избирай Добрия Дял!