Въпросите на Господ продължават
Въпросите са част от общението, част от живота на хората. Не можем
да си представим човешкия живот без въпроси. Целта на въпросите е да се получи
информация за определени неща, които хората искат да знаят. По същия начин
Господ също задава въпроси към нас, за да получи информация за нашето мнение
върху дадени неща. Обикновено въпросите на Господ имат определена цел.
Битие 3:9 „Господ Бог повика човека и му каза: Адаме, къде си?”
Това беше един добър въпрос. С други думи Той искаше да му каже:
„Какво става с тебе? Къде си в духовната сфера? Какво си направил?” Бог всякога
може да отправи този въпрос към човешкото сърце. Когато християнинът не слуша,
като Адам, Господ ще попита съвестта му: „Къде си? В святостта ли си или в
греха? В плътта ли или в духа? Напред ли вървиш или назад? Отпадаш ли или
растеш духовно?” Не, че Бог не знае, но въпросът „Къде си?” Той задава, за да
може човекът да се стресне и да види себе си, а не да крие греха си като Адам.
Следващият въпрос на Бога е свързан с първия, който разгледахме.
Той се намира в Битие 4:10 „Бог каза (на Каин) „Какво си направил? Какво си
сторил?” Обикновено този въпрос се задава, когато някой е направил нещо лошо,
недобро и грозно. Каин направи грях, уби брат си и към него дойде въпросът
„Какво си направил?” Представете си, че Бог дойде при нас и пита: „Какво
направи на жена ти? Какво направи на мъжа ти? Какво направи на твоя приятел?
Какво направи вчера? Какво направи миналата седмица? Какво направи твоята уста?
Добро или зло?”
Друг въпрос виждаме в Езекил 18:25 „Вие казвате: Господният път не
е прав! Моят път ли не е прав? А не са ли криви вашите пътища?” Идват моменти в
живота на някои християни, които имат чувството, че Бог е несправедлив към тях,
особено, когато минават през трудности. Те мислят, че Бог ги е забравил, че Той
не се грижи за тях. Но това не е верно. Само така изглежда. Винаги е имало
хора, които са роптаели срещу Бога, поради проблемите. Затова е важно как
влизаме в проблема и как излизаме от него. Някой е казал, че естественият човек
страда от проблемите, умният ги разрешава, а мъдрият се стреми да не ги
допуска.
Често пъти може да чуете: „Ако имаше Бог, защо не ми помогне? Къде
е Господ сега? Защо умря мъжът ми на 49 години? Защо синът ми умря млад?”
Виждаме, че нещастията подтикват някои хора да се ядосват на Бога. И много
страдания идват от човешките грехове и криви пътища. Но Бог казва: „Моите
пътища са прави, а вашите – криви! Как казвате вие, че Моят път не е прав!”
Затова Господ пита в книгата на пророк Михей 6:3 „Какво ви направих и с какво
ви досадих, казва Господ?”
Следващ въпрос виждаме в Матея 20:6 „Защо стоите празни?”
Или „Защо бездействате и не правите нищо за Мен?” Много християни
знаят великия призив на Исус: „Идете!” Най-малкото нещо, което можем да
направим, е да кажем на някого кой е Исус, че трябва да се покае, че има
спасение, да му кажем какво Той е направил с нашия живот, да го насочим към
Библията и към църква. Не всички ще станем пастори, но Господ ще допусне
ситуации в живота ни, в които трябва да говорим за Него. Това е Божията воля за
нас.
Ако не правим нищо за Бога, за Неговото дело, ние също ще стоим
празни, като тези хора. Когато човек отпада от благодатта, той също е празен. В
празния съд няма нищо, само пълният съд може да се използва за нещо.
Интересен въпрос намираме в Матей 22:12. Въпросът в притчата беше
следният: „Приятелю, ти как си влязъл тук без сватбарска дреха?”
Библията казва, че той мълчеше. Духовната сватбарска дреха днес е
дрехата на спасението и новорождението. Исус пита, защото по света се намират
хора, които вярват в Исус, четат Библията, но искат да влезнат в Божието
царство без новорождение (сватбарска дреха). Има хора, които се задоволяват
само с това, че има Господ, четат Библията, но нямат онова покаяние, което да
ги е променило основно. Те не искат да се задълбочават повече, защото така ги
учат.
Такъв човек обаче, ще излъже себе си. Рано или късно някои от тези
хора отпадат. Исус казва, че човекът без сватбарската дреха е бил изпъден от
небето и хвърлен във външната тъмнина. Текстът ни подсказва, че той е имал вяра
в Бога, но му е липсвала сватбарската дреха. А без нея се правят много
компромиси.
В Малахия 3:8 четем следния въпрос: „Ще краде ли човек Бога?” Това
е един сериозен въпрос. Но чуйте сега и продължението: „Вие обаче ме крадете и
казвате: В какво Те крадем? В десятъците и приносите (крадете Ме, когато не Ми
ги давате)!”
Тъй като въпросът за десятъка е заповед, това означава, че както не
е правилно да открадна телевизор, защото по този начин нарушавам Божията
заповед „Не кради!”, по същия начин не е правилно, ако наруша заповедта за
десятъка. А много хора казват: „Къде пише в Новия Завет, че трябва да се дава
десятък?” Нека припомним какво каза Исус „Давайте кесаревото на Кесаря, а Божието
на Бога!”
На фарисеите Исус каза: „Вие давате десятък от магданоза, гьозума,
копъра, но сте пренебрегнали по-важните неща, като справедливост и честност.
Тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате!” Тези думи на Исус
показват, че въпросът за десятъка в Новия Завет не отминава. Само човек, който
не иска да дава, намира оправдание. За да даваш десятък се изисква вяра и
разбиране.
Друг въпрос, който Исус задава, намираме в Лука 18:41 „Какво искаш
да ти сторя?” И днес този въпрос продължава да звучи към нас. Изцеление,
отговори на нужди и проблеми, които са отговорени показват, че Бог прави това,
което искаме от Него, стига то да е по Неговата воля. Даже и сега кажи на Бога
какво искаш! Искай с вяра. Бог желае да направи най-доброто за теб. „Какво
искаш да направя за теб?” Това е най-хубавият въпрос, когато сме в нужда.
Един въпрос, който ни заставя да се замислим е в Яков 3:13 „Кой от
вас е мъдър и разумен?” По-надолу се казва какво трябва да прави мъдрият и
разумен човек: „Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на
мъдростта”. Ето я рецептата на разумността. Ако искаме да бъдем наистина мъдри
и разумни, трябва да живеем според тези думи. Има три неща – мъдрост, разумност
и ревност, които са в основата на духовния християнски живот.
А сега един въпрос, който ни предизвиква – Лука 24:17 „Исус им
каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя?” Ако човек говори
празни, гнили, подигравателни, оскърбителни, остри, гневни или раздразнителни
думи, нека помним тогава, какво каза Исус! На Него не Му пречи и нас да попита:
„Какви са тези думи, които говорите?” За назидание ли са или за обезсърчение?”
Ако не са добри, тогава защо ги говорим? Бях чул един пастор да казва преди
време: „Когато християните се събират, за какво си говорят?”
Последният въпрос е в Йоан 6:67: „А тогава Исус каза: да не искате
и вие да си отидете от Мен?” С други думи: „Да не би учението Ми да ви се
струва тежко? Да не би да искате да Ме напуснете заради трудности?”
Въпреки нашите трудности, нека Му кажем: „Исусе, няма къде да
отидем. Ти имаш думи на вечен живот. Ти си наш Спасител. Ти можеш да направиш
това, което никой друг не може. Ти даваш вечен живот. Исусе, ние не искаме да
се връщаме назад. Въпреки трудностите, ние ще вървим с Тебе, и Ти с нас.
Господи, назад е светът, а напред е надеждата. Помогни ни да издържим докрай!
Каквото и да става, да бъдем с Теб и тук, и през вечността!” Това бихме могли
да кажем на Исус.
Може би тези въпроси за нас са изпити, с цел да проверяваме себе
си.
Бог да ни помогне!
|
