Какво
не е умиране?
Преди да видим какво не е духовно умиране,
трябва да кажем нещо за умирането. Ето какво пише в Билията по този въпрос.
I Петр.
2:24 „тъй щото като сме умрели към греховете, да живеем към правдата.....”
Умрял за греха, значи нечувствителен към
изкушението и измамата на греха и порока, както е било преди да повярваме.
Не става дума за онова, когато сбъркаш
неволно в нещо дребно.
В това отношение, няма християнин, който да
не греши в живота си. За това положение, Господ казва да се покаем, да се
поправим и Той да ни прости.
При вярващите, привилегията е тази, че
виждат грешката си, покайват се, като я изповядват пред Бога и се стремят да
живеят свято, въпреки че не са идеални, се стремят, пребъдват в Бога.
Такива хора, Бог няма да ги остави и няма да
ги забрави, според както е писано в Евр. 13:5
Хората които не вярват истински в Бога,
вършат грехове.Не ги изповядват пред Бога и не се стремят да живеят всеки ден с
Бога. Когато умрат, те умират с непростените си грехове и отиват в ада.
Те са били чужди на Господа и не са живяли с
Него, въпреки че са чули за Бога.
Някои са чели Библията, други са били веднъж
или два пъти на църква.
Римл.
6:7 „който е умрял към греха, той е оправдан от греха.” Тук се разбира, че
умрелия християнин към греховете, бил оправдан от греха.
Това значи, че грехът и порока, нямат вече
онази власт над такъв християнин.
Грехът вече няма онази сила срещу такъв,
както е имал преди.
I Йоан
5:16-18 прочит...
18 –
не съгрешава както преди в света... грехове които водят към дух. смърт.
I Кор. 15:31 „Братя
.... Аз всеки ден умирам.”
Да умираш всеки ден към греха, не е лесна
работа.
Но, какво е сега твоето мнение за това
умиране?
За Господ е важно, дали всеки ден се стремим
да умираме към греха, или сме живи към греха.
Ако сме живи към греха, значи нямаме общение
с него, или, вземане и даване, Общуваме с греха, защото сме живи, а не умрели
към греха.
Умрелият е безчувствен към греха.
Само търпението и смирението, покорността и
вечността, показват истински на практика, дали човек се стрми да умира към
греха.
Само търпението и смирението, покорността и
верността, показват истински на практика, дали човек се стреми да умира към
греха.
Ако християнина само се опитва да умира,
каква ще е ползата? Ако няма конкретни резултати, няма и полза.
До тук видяхме, какво е умиране. Сега нека
видим, какво не е умиране на практика:
Когато ти кажат
нещо, а не ти харесва, сърдиш ли се? Дразниш ли се? Съставяш ли си мнение? Гледаш
ли вече с друго око на човека? Правят ли се тези неща, това не е умиране към
греха.
Има една дума, която се казва „примирение”.
Тя е много важна за проблемни ситуации и на която дума не се обръща много
внимание. Примирението като дума, е сякаш забравена от много хора.
Тя обаче, ни предпазва в трудности и
проблеми. Насочва ни да бъдем мъдри и търпеливи.
Примирението овладява неспокойното положение
и понася. С примирението човек печели. Примирението е и смирение. А смирението
ражда послушание спрямо Бога.
Послушанието оформя вярността в християнина.
А верността ще ни заведе в небето, в другия свят, обещан от Бога, който не
лъже.
И така, какво не е духовно умиране? То е,
когато съзнателно или несъзнателно, не искаме да се смиряваме и да вършим това
което трябва, въпреки че знаем Божията воля, това не е умиране към плътта и
греха.
Това показва, че човек умишлено не искада
пречупи себе си, в светлината на Божието Слово.
Има едно състояние, в което християнина си е
изработил едно свое виждане за духовния живот и смята, че това е достатъчно и
че всичко е наред, без да се съобрази, че това не е живот на пълно умиране.
Не знам
дали всеки вярващ, е наясно, какво значи духовно умиране с неговите подробности
в ежедневието, когато трябва да понася, търпи и да е духовно гъвкав към
ситуациите.
Умирането е
свързано и с мъдростта. Мъдрият разсъждава разумно и действа разумно.
Как да реагираме, ако някой ни изобличава и то с право?
Дразниш ли се
или запазваме самообладаниеи добър тон? Или реагираме остро с критика.
Как реагираме,
когато някой ни покаже слабостите?
Повечето хора,
реагират грубо, с кавга, или започват да мразят.
Това не е
умиране. Освен това, такъв човек не знае, че Бог му говори чрез това
изобличение.
Реагирайки
остро, човек не знае че се противопоставя на Бога.
Трябва да се
вникне в мнението на другия и да се опитамеда раберем нещата.
Умирането е в
смирението и добрите дела.
Всичко това
показва, че хтистиянина може да вярва в Бога и пак да не умира към плътта.
Често срещани
неща които пречат за умирането са:
Оплакване, роптание, недоволство, несъгласие, грубост,
остър тон, омраза, презрение, незачитане.
Ето и още неща,
които не са духовно умиране:
Когато християнина роптае, за духовния кръст който
трябва да носи в живота си, което е израз на недоволство и несъгласие към Бога
(I Коринтяни 10)
Трябва да се
осъзнае, какво значи живот в плътта.
Когато искаш
някъде да си наможиш мнението, а не става на твоето и се сърдиш или се отделиш
от другите, не е умиране.
Умирането е
като инжекцията, която се бие за добро, но боли.
Тази болка е
която не ни харесва.
Когато спориш с
някого и се дразниш, като си губиш мира, не е умиране.
Когато не можеш
да търпиш майка си, баща си или някой друг, не еумиране...
Когато в
семейството, мъжът се кара разгневен на жена си, или и се сърди,когато жената
вика, кара се и обижда мъжа си – това не е умиране, а проява на плътта.
Нужно е ходене
в живота на Св. Дух и Неговите качества в Галатяни 5:22-23
И още:
Когато не
разбираш Божията воля или страдаш и нещата ти не вървят и нещо те кара да се
оплакваш и дразниш, това не е умиране.
Трябва да
знаем, че плътските проявления нямат край.
Когато одумваме
или клеветим, не е умиране, а грях.
Когато си
болен/на или детето ти е болно, сърдиш ли се на Бох за това? Или че не е
изпълнил веднага молитвата ти за изцерение и в теб се е получило разочарование,
сякаш Бог е виновен? И това не е умиране.
Дразниш ли се, когато някой те поучава или ти дава
съвет? Ако да! Умирането го няма. Във всяка грубост и невъздържане, можем ли да
говорим за умиране? Умиращият се вслушва в поучението и извлича полза.
Тежкък случай
е, ако няколко души те съветват, а ти не се покоряваш, това какво е?
Не е ли коравосърдечие
и живот с греха? Изход 33:5 „Вие сте твърдоглав народ (казва Господ) за
малко ако бих дошъл между вас, бих ви довършил.”
Вярвам, че Бог
ни предупреждава чрез словото Си, за да бъдем още по-бдителни към себе си.
I Коринтяни 6:8 „защо по-добре не останете онеправдани” или
примирени, за да не се влоши още конфликта?
Вярвам че има още много други подобни неща, които не
са умиране, а живот в плътта.
Божието Слово в Римляни
8:13 казва: „защото, ако живеете плътски, ще умрете, но ако чрез Духа
умъртвявате, ще живеете.”
Това са и двата
пътя – пътя на плътта, на смъртта и пътя на живота в Св. Дух.
В живота,
разбираме ли кое ни дърпа назад, за да не умираме към плътта?
Умираш ли или
не – това е въпроса!
|