WebSiteTemplate.org
Начало > Какво не е умиране?

Какво не е умиране?

   Преди да видим какво не е духовно умиране, трябва да кажем нещо за умирането. Ето какво пише в Билията по този въпрос.

I Петр. 2:24 „тъй щото като сме умрели към греховете, да живеем към правдата.....”

   Умрял за греха, значи нечувствителен към изкушението и измамата на греха и порока, както е било преди да повярваме.

   Не става дума за онова, когато сбъркаш неволно в нещо дребно.

   В това отношение, няма християнин, който да не греши в живота си. За това положение, Господ казва да се покаем, да се поправим и Той да ни прости.

   При вярващите, привилегията е тази, че виждат грешката си, покайват се, като я изповядват пред Бога и се стремят да живеят свято, въпреки че не са идеални, се стремят, пребъдват в Бога.

   Такива хора, Бог няма да ги остави и няма да ги забрави, според както е писано в Евр. 13:5

   Хората които не вярват истински в Бога, вършат грехове.Не ги изповядват пред Бога и не се стремят да живеят всеки ден с Бога. Когато умрат, те умират с непростените си грехове и отиват в ада.

   Те са били чужди на Господа и не са живяли с Него, въпреки че са чули за Бога.

   Някои са чели Библията, други са били веднъж или два пъти на църква.

Римл. 6:7 „който е умрял към греха, той е оправдан от греха.” Тук се разбира, че умрелия християнин към греховете, бил оправдан от греха.

   Това значи, че грехът и порока, нямат вече онази власт над такъв християнин.

   Грехът вече няма онази сила срещу такъв, както е имал преди.

I Йоан 5:16-18 прочит...

18 – не съгрешава както преди в света... грехове които водят към дух. смърт.

   I Кор. 15:31 „Братя .... Аз всеки ден умирам.”

   Да умираш всеки ден към греха, не е лесна работа.

   Но, какво е сега твоето мнение за това умиране?

   За Господ е важно, дали всеки ден се стремим да умираме към греха, или сме живи към греха.

   Ако сме живи към греха, значи нямаме общение с него, или, вземане и даване, Общуваме с греха, защото сме живи, а не умрели към греха.

   Умрелият е безчувствен към греха.

   Само търпението и смирението, покорността и вечността, показват истински на практика, дали човек се стрми да умира към греха.

   Само търпението и смирението, покорността и верността, показват истински на практика, дали човек се стреми да умира към греха.

   Ако християнина само се опитва да умира, каква ще е ползата? Ако няма конкретни резултати, няма и полза.

   До тук видяхме, какво е умиране. Сега нека видим, какво не е умиране на практика:

 Когато ти кажат нещо, а не ти харесва, сърдиш ли се? Дразниш ли се? Съставяш ли си мнение? Гледаш ли вече с друго око на човека? Правят ли се тези неща, това не е умиране към греха.

   Има една дума, която се казва „примирение”. Тя е много важна за проблемни ситуации и на която дума не се обръща много внимание. Примирението като дума, е сякаш забравена от много хора.

   Тя обаче, ни предпазва в трудности и проблеми. Насочва ни да бъдем мъдри и търпеливи.

   Примирението овладява неспокойното положение и понася. С примирението човек печели. Примирението е и смирение. А смирението ражда послушание спрямо Бога.

   Послушанието оформя вярността в християнина. А верността ще ни заведе в небето, в другия свят, обещан от Бога, който не лъже.

   И така, какво не е духовно умиране? То е, когато съзнателно или несъзнателно, не искаме да се смиряваме и да вършим това което трябва, въпреки че знаем Божията воля, това не е умиране към плътта и греха.

   Това показва, че човек умишлено не искада пречупи себе си, в светлината на Божието Слово.

   Има едно състояние, в което християнина си е изработил едно свое виждане за духовния живот и смята, че това е достатъчно и че всичко е наред, без да се съобрази, че това не е живот на пълно умиране.

   Не знам дали всеки вярващ, е наясно, какво значи духовно умиране с неговите подробности в ежедневието, когато трябва да понася, търпи и да е духовно гъвкав към ситуациите.

   Умирането е свързано и с мъдростта. Мъдрият разсъждава разумно и действа разумно.

 

Как да реагираме, ако някой ни изобличава и то с право?

   Дразниш ли се или запазваме самообладаниеи добър тон? Или реагираме остро с критика.

   Как реагираме, когато някой ни покаже слабостите?

   Повечето хора, реагират грубо, с кавга, или започват да мразят.

   Това не е умиране. Освен това, такъв човек не знае, че Бог му говори чрез това изобличение.

   Реагирайки остро, човек не знае че се противопоставя на Бога.

   Трябва да се вникне в мнението на другия и да се опитамеда раберем нещата.

   Умирането е в смирението и добрите дела.

   Всичко това показва, че хтистиянина може да вярва в Бога и пак да не умира към плътта.

   Често срещани неща които пречат за умирането са:

Оплакване, роптание, недоволство, несъгласие, грубост, остър тон, омраза, презрение, незачитане.

   Ето и още неща, които не са духовно умиране:

 

Когато християнина роптае, за духовния кръст който трябва да носи в живота си, което е израз на недоволство и несъгласие към Бога (I Коринтяни 10)

   Трябва да се осъзнае, какво значи живот в плътта.

 

   Когато искаш някъде да си наможиш мнението, а не става на твоето и се сърдиш или се отделиш от другите, не е умиране.

   Умирането е като инжекцията, която се бие за добро, но боли.

   Тази болка е която не ни харесва.

 

   Когато спориш с някого и се дразниш, като си губиш мира, не е умиране.

  

   Когато не можеш да търпиш майка си, баща си или някой друг, не еумиране...

 

   Когато в семейството, мъжът се кара разгневен на жена си, или и се сърди,когато жената вика, кара се и обижда мъжа си – това не е умиране, а проява на плътта.

   Нужно е ходене в живота на Св. Дух и Неговите качества в Галатяни 5:22-23

И още:

   Когато не разбираш Божията воля или страдаш и нещата ти не вървят и нещо те кара да се оплакваш и дразниш, това не е умиране.

   Трябва да знаем, че плътските проявления нямат край.

 

   Когато одумваме или клеветим, не е умиране, а грях.

 

   Когато си болен/на или детето ти е болно, сърдиш ли се на Бох за това? Или че не е изпълнил веднага молитвата ти за изцерение и в теб се е получило разочарование, сякаш Бог е виновен? И това не е умиране.

 

Дразниш ли се, когато някой те поучава или ти дава съвет? Ако да! Умирането го няма. Във всяка грубост и невъздържане, можем ли да говорим за умиране? Умиращият се вслушва в поучението и извлича полза.

   Тежкък случай е, ако няколко души те съветват, а ти не се покоряваш, това какво е?

   Не е ли коравосърдечие и живот с греха? Изход 33:5 „Вие сте твърдоглав народ (казва Господ) за малко ако бих дошъл между вас, бих ви довършил.”

   Вярвам, че Бог ни предупреждава чрез словото Си, за да бъдем още по-бдителни към себе си.

 

   I Коринтяни 6:8 „защо по-добре не останете онеправдани” или примирени, за да не се влоши още конфликта?

  Вярвам  че има още много други подобни неща, които не са умиране, а живот в плътта.

  Божието Слово в Римляни 8:13 казва: „защото, ако живеете плътски, ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате, ще живеете.”

   Това са и двата пътя – пътя на плътта, на смъртта и пътя на живота в Св. Дух.

   В живота, разбираме ли кое ни дърпа назад, за да не умираме към плътта?

   Умираш ли или не – това е въпроса!