WebSiteTemplate.org
Начало > Обичаме ли Бог?

Обичаме ли Бог?

 

Как Го обичаме?

 

І Йоан 5:3 „Защото тази е Божията заповед – да пазим (изпълняваме) Неговите заповеди, а заповедите Му не са тежки.” Откровение 2:19 „Зная твоите дела и любовта ти...”

 

На всеки християнин му се иска да обича Бог. Знаем, че това е хубаво. Когато се събираме, си казваме: „Трябва да обичаме Бог!” Но имаме голям проблем, когато се оказва, че обичаме Бог само с устата, тоест когато само казваме, че Го обичаме. Това е теория, но дали на практика Го обичаме, е друг въпрос. Ето какво е писано по този повод: „Който не Ме обича, не пази (не изпълнява) думите Ми.” И още нещо: „Ако някой рече (или мисли): Обичам Бог, а мрази брата си (вярващия), той е лъжец, защото който не обича брата си, когото е видял, не може да обича Бога, когото не е видял.”

 

Защо споделям тези неща? За това – да не би да се излъжем в себе си, като си мислим, че обичаме Господа, понеже вярваме в Него, а да се окаже, че всъщност не е така, и сме се заблуждавали. Трябва да се пазим от това състояние и да изпитваме себе си в това. Важна е любовта към Бог на практика (І Кор. 13:4-7).

 

Защо смятаме, че обичаме Господа? Защото е Бог Велик и Всемогъщ? Понеже е Създател ли? Или защото сме чули, че трябва да Го обичаме? Или може би, защото ни дава вечен живот? Защото се грижи за нас? Трябва да се запитаме и замислим – коя е причината да Го обичаме.

 

Какво става, когато един човек обича друг? Какво е, когато хората се обичат? Те са внимателни един към друг. Отнасят се с уважение, нежно и кротко, любезно, смирено. Не се мразят, не си крещят, не се обиждат. Не се нараняват. Не си забелязват несъвършенствата, не се дразнят. Приемат се един друг с радост. Помагат си и имат съчувствие един към друг. Както двама влюбени. Вижте хората, които се обичат – те се чувстват толкова щастливи един с друг! Приятно им е да бъдат заедно. Чувстват се единни. Ето това е любовта. Такава трябва да бъде и любовта между Бог и човека.

 

Когато говорим за Божията любов, тя вече е дадена. Ето какво казва Римляни 5:5 „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения на нас Святи Дух.” Това означава, че ако наистина Святият Дух е в нас и ни изпълва, трябва да имаме и Неговата любов – тя да се проявява чрез нас.

 

Друг е въпросът, дали ще задържим и запазим тази любов в себе си или ще я загубим, а тя се губи много лесно. Защо? Защото, ако нараним или оскърбим Святия Дух, няма я и Неговата любов вече по същия начин, по който е била в нас. Това е много важно да се знае.

 

Святият Дух и любовта са чувствителни към злото и неправдата. Да не би да се случи така, че без да знаем, да сме загубили Божията любов. Поради грях, тя ще ни напусне тихо и незабелязано. Има и моменти, когато ясно усещаме, че я няма в нас. Тогава в нас идва огорчение.

 

Тук не говоря за човешка любов, а за любовта на Бог, която е излята в нас чрез Святия Дух. Първият белег, че тази любов присъства в нас, е търпението, мирът и уважението към хората. Това е онова състояние, в което чувстваме, че имаме добри отношения с Бог и с хората.

 

По какво ще познаем, че наистина обичаме Бог? По делата – праведните дела. Това се вижда и по начина, по който се отнасяме към другите, защото който люби Бога, обича хората, за които Той си даде живота, помага им, служи им. Да пренебрегнеш собственото си удобство, за да насърчиш някого, да му благовестваш, да му помогнеш – това е любов.

 

За тази любов Господ вече е дал заповед в Йоан 15:17 „Това ви заповядвам (казва Христос), да се обичате един друг.” Не е писано, ако искаш да обичаш, а е дадено като заповед за всеки от нас. Ефесяни 4:15 казва: „...действащи истинно, в любов.” Какво означава това? Значи да прилагаме истината, тоест учението на Христос, но с любов, не с гордост или арогантност, и да сме водени от любов и смирение.

 

Галатяни 5:6 „Вяра, която действа чрез любов”, или вярата ни да работи заедно с любовта. Ако вярата не е придружена с любов, човек ще отиде или в гордост или в някоя крайност. Затова в І Йоан 3:18 Словото ни казва: „да не обичаме само с думи, нито с език, но да обичаме на дело и в действителност”. Ярък пример за присъствието или липсата на любов в човека намираме в І Коринтяни 13:4-7. Там много ясно е казано:

 

-        любовта не завижда;

-        любовта не се гордее;

-        не се превъзнася;

-        не безобразничи;

-        не търси своето (не е егоистична);

-        не се раздразнява;

-        не държи сметка за зло;

-        не се радва на неправдата;

-        всичко премълчава;

-        всичко търпи.

 

Ако тези неща се случват с нас, тогава ще сме сигурни, че Божията любов се проявява чрез нас. И не само това, но ние самите тогава ще сме уверени, че сме канали на Божията любов, защото ще я усещаме.

 

Римляни 8:28 „Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бог!” Това означава, че и трудности да дойдат, устоим ли с упование в Господ,, значи обичаме Бог, не сме роптали, не сме се оплаквали или бунтували.

 

Галатяни 5:22 „Плодът на Духа е любов”. Щом Святият Дух ражда плод любов в нас, това непременно ще се види. Хората ще го усетят. Ще го вкусят. Ще го забележат. И понеже любовта към Бог е най-важното нещо, Словото Божие ни съветва във ІІ Тимотей 2:22 и І Коринтяни 14:1 -„Следвайте любовта!”

 

І Коринтяни 8:3, показва още нещо интересно: „Но ако някой обича Бог, той е познат от Него.” Следователно Бог познава този християнин, който има любов към Него. Бог забелязва такъв и той Му става угоден. Ставаме хора по сърцето на Бог.

 

В крайна сметка, добрите дела най-добре показват, как обичаме и колко обичаме Господа. Той казва, че ако живеем Словото Му на практика, ние наистина имаме любов към Него. Не само на думи, а и на дело. И накрая, ето някои обещания: І Коринтяни 2:9 „А според както е писано: Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за онези, които Го обичат.”

 

Бог е обещал в Словото Си големи неща за нас вярващите. Но тези неща ще се наследят от онези, които на практика в живота си са показали, че обичат Господа – чрез делата си. Условието е: Да обичаме Бога! Любов към човека, е любов към Бога.

 

Нека Святият Дух да ни помага да устояваме в любовта към Бог и към ближния ежедневно! Да не забравяме, че в къщи между близките най-много се греши.