Пр.10:21”Устните
на праведния хранят мнозина;А безумните умират от нямане разум.”
Пр.14:32”Нечестивият
е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.”
Еклес.3:2”Време
за раждане, и време за умиране;...”
Тайната
на смъртта е учудвала и занимавала умовете на всички хора през вековете.Който
не мисли за смъртта, не мисли за състоянието си във вечността.Всички пътеки на
човешкия живот водят към смъртта, но нито една няма, която да води назад, за
връщане назад.Хората се раждат...не се връщат назад, но животът върви напред
към смъртта.Всеки, когато умира, се чуди защо умира.Някой от невярващите да се
е радвал, че умира.Никой не иска да умира.На всеки му се живее.Защо?...Хората
имат страх от смъртта и не искат да мислят за нея, защото ги обхваща ужас.Искат
да умират само тези, които са безнадеждно отчаяни.Но те желаят смъртта само в
някои моменти...Никой трезвомислещ човек не обича смъртта.Много невярващи хора,
когато са умирали, са изпадали в ужас и отчаяние, когато виждат, че умират.Защо
обаче ги е страх?Защото дявола им внушава, че като умрат, те престават да
съществуват и изчезват.А точно това внася страх...Човек си казва:Как така няма
да съществувам?Така идва ужаса в чувствата.Но това са внушенията на
демоните.Смъртта обаче, отнема най-близките ни хора – баща, майка, брат,
сестра, деца, съпруг, съпруга, приятели и т.н....И накрая смъртта хвърля своята мрежа и върху нас.В себе си ние чувстваме, че има
нещо противно на смъртта – и това е живота, жаждата за живот.Има две мнения
относно смъртта:
1.Мнението на света, на невярващите...
Те казват: ''Старай се да не мислиш за това.Изпълни
живота си с труд, веселие, удоволствия, не мисли за смъртта, живота е пред
теб!Каквото за другите – това и за мен!''И така, хората мислят за всичко друго,
но не и за смъртта.Дяволът не иска хората да мислят за смъртта, защото трябва
тогава да се мисли и за оттатък смъртта.И ако човек се задълбочи още, може да
стигне до Бога, до съществуването на другия свят.А да знаеш със сигурност, че
иам друг свят, това успокоява, дава ти надежда и радост.Ето защо, дявола не
иска хората да се задълбочават, да мислят по въпроса за смъртта.Да не би да
открият истината за вечния свят, за вечния живот, за Вечния Бог.
В Египет на един гроб имало надпис.Жената, която умряла,
пожелала на гроба й да има надпис, който се отнасял до нейния мъж.Там пишело
така:''Там, където отивам аз, царува Богът на смъртта.Затова, мой съпруже, не
преставай да ядеш, да пиеш и да задоволяваш своите страсти всеки ден.Не се
поддавай на скръбта, не мисли за часа и на смъртта.''Това са философиите на
смъртта, езически мъдрувания.Но, ние вярващите не може така да разсъждаваме за
смъртта.Има много неща, които ни напомнят за смъртта – ковчези, кръстове,
гробища, погребения, неизцерими болести, катастрофи, убийства и т.н. Когато
млади хора умират, това още повече ни напомня колко сме кратковременни тук на
земята.Евр.9:27''И тъй, като е определено на човека веднъж да умре, а след това
настава съд.''...Човешкият живот е твърде кратък – като сянка, която преминава,
като пара, която се появява и изчезва, като трева, която пораства и я
окосяват.Помислете...не мина ли бързо животът ви до тук, до сега?Като че ли
беше вчера, когато се родихте!Бързо минаха годините.Но Господ ни предупреждава,
че освен смърт, има съд, наказание след смъртта, ако човек не е
спасен.Физическата смърт не е страшна.Другата, духовната смърт е по-страшна.И
за да не попаднем в нея, трябва да бъдем новородени и да стоим всеки ден в това
новорождение.Тогава ние сме преминали от духовна смърт във вечен живот.
2.Смъртта
и вярата в безсмъртието.
Ако някой
не вярва в съществуването на Бога, такъв човек не може да е твърде убеден, че
душата живее след смъртта.А който е убеден, че Бог съществува, той вярва, че
душата на човека е безсмъртна...Как човек схваща вътре в себе си нещата за
Бога...да разбира за Бога?Как?Това е вродено вътре – в човешкия дух, който има
способност и да контактува с Бога и да разбира за Бога!!!Господ се занимава с
нас, не да ни лъже, а да ни спаси.Има птици, които раждат тук в България, но
есента, по силата на инстинкта, отлитат на юг, без да знаят географията.Те
измамват ли се, разочароват ли се, че са постъпили по инстинкта си?Не!Така е и
с човешката душа, която вярва в Бога и в безсмъртието.Тя няма да бъде излъгана,
няма да бъде разочарована от това, че е повярвала в безсмъртието, в Бога.
Християнинът
не трябва да се страхува от смъртта, той трябва да се страхува от греха и от
това – дали е готов за смъртта.Да живееш само, за да умреш като невярващ е
жалка работа.Но, да умреш с Бога като вярващ и новороден и знаеш,ч е от смърт
минаваш мв живот, това е най-важното и ценно нещо за нас.Защото това слага край
на безсмисления живот с греха.Защо казваме, че живота е кратък?Как разбираме
това?След като човекът не иска да умира, а е жаден да живее, това показва, че
нашият дух, който е вечен, копнее за вечността.Човешкият дух е вечен и той
копнее за вечното.Създадени сме за вечността и трябва да се върнем в нея.
Вярващият,
спасеният знае, че ще умре един ден.Но той знае, че няма да изчезне и да се
изгуби, а ще продължи живота си във вечността.Ако един невярващ човек не вярва,
че след смъртта има живот,...защо тогава се страхува от смъртта?Питайте
някой?!Нали вярват, че след смъртта няма нищо!?Значи не би трябвало да се
страхуват...от нея!А за да се страхуват – това е грехът, който ги осъжда,
съвестта, която ги осъжда и ада, който ги очаква.Най-доброто нещо е – да бъдеш
готов за смъртта – спасен, новороден.Така да те завари смъртта.Колкото живота
на един човек е по-добър, толкова и смъртта не е страшна.Колко е добре да
знаеш, че смъртта е начало на един друг живот, нов живот, нов свят...Ако
доброто се развива в нас, които сме спасени, то ще ни води към безсмъртието,
към вечния блажен живот.Обаче, това започва от земята чрез вяра, покаяние и
новорождение.Тук на земята сеем вяра и дела, а ще пожънем вечен живот.Трябва да
знаем, че животът ни ще бъде притеглен на везните на вечността.Важното е какво
слагаме на тези везни всеки ден, всяка година, до смъртта???Да имаш сигурност
за живота след смъртта, това е вложено в нас от Бога.Затова не е разумно и
мъдро да се стараем да забравим за смъртта.Истинската мъдрост ще те накара не
само да помниш смъртта, но и да се готвиш за нея.Пс.90:12”Научи ни така да
броим(живеем) дните си, щото да придобием мъдро сърце.”И това е най-доброто,
което можем да направим – с мъдрост да се готвим за смъртта, да не би смъртта
да ни завари неподготвени.Но, благодарим на Бога за Христос!?Защо?Защото, Той
без да е виновен вкуси смъртта за всеки, който вярва в Него.И когато вярващия
умре, няма да види царя на смъртта, но ще види Царя на живота – Исус
Христос.Смъртта тогава е врата за навлизане в истинския живот.2Тим.1:10”...Исус
Христос...Който осия живот и безсмъртие.”Ето защо в Откр.14:13 пише: „Блажени
са мъртвите, които умират в Господа.”(като вярващи).Защото от смърт са
преминали във вечен живот.
В
заключение:
Смъртта е
неизбежна и тя идва!Обаче, нейното значение се променя чрез вяра в Христос,
когато не е страшна, защото знаеш къде отиваш!
