WebSiteTemplate.org
Начало > Трябва ли още да се променям?

Трябва ли още да се променям?

 

ІІ Коринтяни 5:17 „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.”

 

Промяната – какво е тя? Тя е решение на нашата воля – да се съгласим за доброто и за правилните неща. Християнството е немислимо без промяната в нашия живот и характер.

 

За кого е лесна промяната и за кого е трудна? Какво ще кажете? Това, което ще ни направи добри и угодни на Бог, е положителната промяна на живота ни. Само тя води до добри резултати и дела, угодни на Господа. Промяната за нас, християните, си остава най-важното нещо на тази земя, след като сме повярвали в Бога и сме се покаяли от греховете си. Другите религии нямат в ученията си тази качествена и цялостна промяна, за която Библията говори. Ще изброя няколко вида промени:

 

-        промяната на невярващия – цяло чудо е, когато един човек повярва в Бог и е променен. То не може да се случи чрез човек и по никой друг начин, но само чрез Святия Дух. Господ променя качествено, свръхестествено. Как става тази промяна? С вяра в Исус, покаяние и решение да следваме учението на Христос.

 

-        промяната на вярващия – можем да я наречем „промяната на новородения” или „промяната на променения вече”. Някой ще каже: „Ами, нали като е повярвал, вече е променен?” Да, така е, но вярващият ще има възможност да се променя цял живот – до ръста и мярката на Христовата пълнота. Това, че някой е повярвал, не означава, че вече е идеален и няма нужда от други промени.Всяко усъвършенстване, е също промяна.

 

-        промяната на църквата – имам предвид хората в една църква. Това става най-добре, когато избухне съживление. То докосва почти всички и малко или много, ги променя. Всяка помазана проповед, придружена със сила, може да промени много хора в църквата. Святият Дух ги ужилва в сърцата и ги променя, води ги към покаяние. А покаянието води към промяна.

 

-        Библията говори за промяна на ума, на мислите – Римляни 12:2 „Преобразявайте се чрез обновяването на ума си”. Това е дълъг процес, но факт е, че сме призовани към това. Умът на християнина не се обновява с вестници и списания, а с четене и размишления върху Библията.Опитностите  с Бог също влияят на обновяването ни.

 

Промяната е гледане напред – към Бог, към вечността. Християнинът, веднъж променен, трябва да схване, да разбере защо е нужна промяната и къде го води тя. Истинският Христов ученик желае промяната и така да се каже, е влюбен в нея – той копнее да се преобрази по образа на Учителя Си. Това го води към истинския, вечния живот, към Божието добро, към волята на Господ.

 

За християнина промяната може да дойде чрез духовния водач, чрез проповед, разговор, чрез четене на Библията, чрез изпълването със Святия Дух, а също и чрез болести и страдания. Истина е, защото това са проверени практически неща и потвърдени от Писанията.

 

Също така е важно, умът на човека да схване необходимостта от промяна и да разбере, че това е добро за него. Промяната се изразява в стремеж към доброто и съгласие с Бога. Добрият характер, доброто отношение оказват по-голямо влияние, отколкото думите. Реалната промяна на характера и живота на човека е най-добрият „проповедник”, защото в нея има положително излъчване, което се усеща от другите. Квазимодо е бил външно непривлекателен, но сърцето и постъпките му били привлекателни.

 

Замисляме ли се, защо се променяме бавно? Всеки може да коментира това за себе си. Тома Кемпийски е казал: „Ако всяка година премахваме само по една слабост, скоро бихме станали съвършени човеци.” Практиката обаче показва, че и това не правим. Някой да се похвали, че го е направил? Разбираме ли сега, защо толкова трудно се променя християнинът след спасението си? Тази промяна се нарича още очистване или освещение. При различните хора този процес се извършва по различен начин. При някои става по-бързо, при други – по-бавно.

 

Щом при нашето повярване Господ ни е променил чрез новорождението, тогава се налага да мислим вече за „промяната на променения”. Или вече можем да говорим за растеж „от промяна – към промяна”. Важното е, да няма спиране. Тази непрекъсната промяна е растеж в святост и изграждане на все по-духовна личност в нас.

 

Ако обаче, новоповярвалият не обръща внимание на тази задължителна, постоянна промяна, вероятно ще стане повърхностен християнин. А в бъдеще какво ще стане с него, само Господ знае, но не вярвам, че ще е добро. Не е добра изненадата, ако установиш, че вместо положително, си се променял отрицателно. Такава ситуация говори за духовна слепота и безчувствие, където намеса имат демоните. Но нека не хвърляме вината само на тях, а себе си – да оправдаваме. Има наша, човешка част като християни, която трябва да изпълним.

 

Когато Господ Исус каза в Матей 26:41 „Бдете и молете се!”, Той не го каза на ангелите, а на нас – вярващите. Ако следите внимателно темата в Новия Завет, ще намерите много изрази, подобни на: „Бдете и молете се” и се разбира ясно, че Христос го изисква от нас да го правим, а не Той или някой друг. Какво ще кажете за заповеди като тези:

 

-        Обичайте се един друг!

-        Смирявайте се!

-        Покорявайте се!

-        Служете си един на друг!

-        Приближавайте се при Бога!

-        Стойте твърдо в Господа!

 

Мога да изброявам още десетки подобни пасажи от Новия Завет. Сега питам: Господ ли трябва да прави това? Не! А кой? Вижте, това е нашата част, която трябва да изпълняваме като свещен дълг. Господ също има Своя част, която изпълнява съвършено. Нашият дял е свързан с тази непрекъсната допълнителна промяна – нашето непрестанно освещение.

 

Колко съм се чудил на хора, които са казвали, че християнството не се състои в заповеди. Точно обратното е! Махнете тогава всички заповеди от Новия Завет, а също и: „Бог заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят” и ще видите какво ще остане!

 

Трябва да знаем, че нещата, които Господ ни задължава да правим, са заповеди, но не насилствени, разбира се. С тях Бог кани, предлага, моли. Ако желаем и изберем да вършим Неговата воля, ние непринудено ще изпълняваме това, което Той ни заповядва. Основата на промяната е вършене на Божията воля.

 

Човек не може да се съгласи да се променя, ако първо не се покае и не се смири. Гордостта, вътрешната гордост, която често не се разбира, че е гордост и закоравяването на сърцето, са пречки за растежа на промяната. Само промяната ражда нов дух в нас и води до добри духовни резултати.

 

Както храната, така и промяната е необходима за всеки християнин, който обича Господа и има свят страх от името Му – да не Му съгреши. Промяна е равно на нов човек, който вече е различен отвътре. И най-важното е, че Бог ни уверява чрез Своето Слово, че без качествена промяна в живота ни няма да отидем при Него.

 

Вижте трите неща, в които Господ трябва да ни завари, когато дойде да ни вземе: ІІ Петрово 3:14 „Затова, любезни, като очакваме тези неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си!” В нашата промяна е нужно да имаме чистота, непорочност и мир!

 

Промяната на живота в положителния смисъл, е най-сигурният белег за християнина, че е спасен и принадлежи на Бог: Не само думите и знанията ни за Него, но реалната промяна на живота и характера! Тя говори. Тя проповядва и чрез нея се усъвършенстваме. Целият Нов Завет е поучения и неща, с които Бог изисква да се съобразяваме, защото правим ли това, ще ни бъде добре и ще се променяме. Това е Божията воля за нас.

Да не забравяме, че грехът пречи много за промяната.