WebSiteTemplate.org
Начало > Ако не станете като децата

Ако не станете като децата

Матей 18:1-4 „В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.”

Няма да разглеждаме сега възпитанието на децата, а ще видим по принцип характера на малките деца. Всички обичаме малките деца и им се радваме. Едно дете на година има закодирана наследствена греховност, както всички, но при него тя не е осъзната и развита, както е при големите хора. Малките деца може да не знаят за новорождението, може да нямат това разбиране, както един зрял християнин, но в децата има нещо ценно, нещо, от което възрастните се нуждаят. И затова Исус каза: „Ако не станете като децата...”

Преди да разгледаме въпроса за децата, нека да видим отново текста, който представихме в началото! Исус каза: „Ако не се обърнете...” Как да се обърнем, кое да обърнем? Явно е, че трябва първо да обърнем сърцето си и живота си към Господа, и то чрез вяра и покаяние, и да навлезем в нов живот.

Обръщайки гръб на стария начин на живот ние тръгваме по нов път, който води към Бога. Това обръщане към Бог е също условие за влизане в небесното царство. Защото Исус каза: „Ако не се обърнете (като децата), никак няма да влезете в небесното царство.”

Човек може да вярва, че има Господ, може дори да посещава църква, но ако не е преживял истинско обръщане към Бога с нов живот, сам Господ казва, че той не може да влезе в Божието царство. Това е становището на небето. Думата „обръщане” значи „покаяние и промяна” – промяна на живота, на мисленето, на волята, сърцето и характера. Такъв човек вече започва да харесва новия живот в Бога. Промененият живот е най-доброто свидетелство, че сме истински вярващи и че сме спасени. Вярата в човека не може да бъде видяна, но животът му – може.

В този стих обаче не се говори само за обръщение към Бога, но се казва: „Ако не станете като децата”. Христос ни съветва да обърнем живота си по характера на малките деца.

Някой ще каже: „А защо като малките деца?” Какво има в децата, което липсва в нас, и което трябва да стане наше притежание? Да, определено има важни неща в децата, които, когато станат наше притежание, непременно ще имаме вход в Божието царство. Някои от тези неща са следните:

Малките деца имат големи сърца. Точно тези големи сърца привличат възрастните и предизвикват любовта им. Те може да нямат знание като нас за много неща, много неща може да не ги разбират, но има нещо, в което те, за разлика от нас, приличат на несъгрешилите Адам и Ева. И това нещо е сърдечната невинност и чистота, неосквернена от дървото на познаването на доброто и злото.

Важно е също така, че преди да ядат от плода, Адам и Ева бяха напълно зависими от Бога, за да разграничават кое е добро и кое зло, но пожелаха да бъдат като Бога и вече сами да определят кое е добро и кое зло в живота им. Тук беше и огромната им заблуда, понеже човекът може да види ситуациите само на едно повърхностно ниво, а Бог вижда в бъдещето и знае дали наистина това, което изглежда добро в началото ще доведе и до добър край. Но Адам и Ева нямаха осъзнаване за това. Те избраха да не се доверят на Бога. Точно това беше и грехът им, който ги доведе до непокорството, което от своя страна задвижи процесите на въвличане в греха все по-стабилно.

Децата обаче... се доверяват на родителите си и са в пълна зависимост от тях, затова Господ иска да станем като децата. Всяко дете, което иска да бъде независимо, непокорно и непослушно, ще има неприятности с родителите си, а по-късно е много възможно да претърпи душевни катастрофи и падения. Но онова дете, което се поставя в пълна зависимост от родителите, то е в сигурност, безопасност и благоденствие. Така и вярващият, който е дете на Бога, трябва да се постави в пълна зависимост от Бога. Това му гарантира духовна свобода и сигурност, когато вярващият казва: „Не моята, но твоята воля да бъде!”

Следващо нещо в детската природа е незлобието, простителността, липсата на омраза и отмъстителност. Някой може да набие две деца или те сами да се сбият помежду си. Но интересното тук е, че след малко, се приемат така, и са в такова състояние, сякаш нищо не е било. При възрастните не е така. Те реагират остро, мразят се, карат се. Затова Христос каза: „Ако не станете като децата”. Тук незлобието е много важно и Божията воля е тази детска кротост и незлобие да станат наше притежание, за да сме способни лесно да вършим Божията воля.

Искам пак да попитам дали си задаваме въпроса: „Защо обичаме малките деца? Защо за нас те са сладки?” Защо? Защото те не се настройват срещу нас, освен това нямат задни мисли. Децата няма да ни одумват. Те няма да говорят лошо за някого, нито да му се скарат. Да сте забелязали някое дете на две години да се кара на възрастен?

Всеки вижда в децата чистата им душа. Те нямат разбиране за греха и за злото, както възрастните имат. Всички тези качества на децата привличат. Колко е специфична тази вътрешна тяхна нагласа. Христос иска, когато се вгледаме в живота на децата да изпитаме и преоценим и своя собствен живот.

Малките деца имат отлична простителност и способност да забравят злото. Те не разсъждават за него, не анализират лошите постъпки на другите, не се вглеждат в недостатъците им, и дори не ги забелязват. Яд и злоба също не се задържат в тях. Тук трябва да попитам: „Колко от възрастните хора могат да се похвалят с това?”

Когато някой се скара на детето, то разправя ли се с него, спори ли? Не! Без да искат, децата изпълняват Божието Слово в Римляни 16:19 „Но бих желал да бъдете мъдри относно доброто, а прости (глупави) относно злото!”, защото Библията добавя, че светската мъдрост е глупост пред Бога, докато Божията мъдрост е глупост за света.

Да бъдеш прост (глупав) относно злото, означава да не разбираш, да не искаш да отговаряш на злото със зло. Нямаш осъзнаване за злото като зло. Детето няма мисленето на възрастните и не разпознава лицемерието в другите, понеже в него няма лицемерие, затова има чистота в мислите и въображението си. Възрастните смятат, че са постигнали върхова мъдрост, когато успяват да улавят скритите мисли в другия, които много често са противоположни на изказаните гласно, вследствие на което се огорчават. Докато, детето не умее това – то не познава нито лицемерието, нито корена на огорчението.

Не говорим за големите деца, а за малките, които също така нямат разбиране да се поддават на неморални съблазни. Виждали ли сте някое дете на две години да говори лоши думи с умисъл, както възрастните? Малките нямат осъдителен дух. Не си отмъщават, не поддържат тайно злоба в себе си. Те не гледат с едно око на един човек, а на друг – с друго, както често правят възрастните. Мисля, че дете на две години няма съзнание да бъде грубо към някого, както правят например двама пенсионери, когато се карат.

Децата не планират предварително някакъв грях или зло в себе си. Също и заради това Исус каза: „Ако не станете като децата”.

Друго ценно нещо в природата на децата е тяхната готовност да се доверяват, да вярват без съмнение и умуване. Много от нас знаят случката на бащата с малко дете. Той слязъл в избата и казал на детето си: „Скачай вътре, аз ще те хвана!” Детето казало: „Аз не те виждам в тъмното!” А бащата казал: „Няма проблем, аз те виждам и ще те хвана!” Детето се хвърлило с вяра и се намерило в ръцете на баща си. Ето това е детската вяра и доверие. Дори ако го лъжеш, но то пак ти вярва.

Детето приема хората с тяхните слабости. Така ли е с възрастните обаче? Забелязано е, че децата бързо се привързват, обичат и доверяват. Ние доверяваме ли се така бързо на Господа и обичаме ли хората? Малките са и непретенциозни, за разлика от възрастните. Светският дух не ги владее, не се притесняват с какво ще се хранят и обличат. Ние правим ли така? Явно е, че Исус използва живота на малките деца, прави този паралел неслучайно, за да поучи възрастните в смирение и послушание. Вероятно много от възрастните са изгубили това, което е в децата – чистотата, скромността, честността.

1 Коринтяни 14:20 „Бивайте деца по злобата...” Или, както едно дете не разбира и не практикува злоба, така и ние, повярвалите, да правим! Да бъдем безчувствени към злото.

Матей 18:4 „И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.” Това е откровение, че смирението въздига. Христос много добре знае, че смирението не се харесва на много хора. Но, за да се извисяваме, трябва първо да навлезем в почвата на смирението. Ако наблюдаваме старателно поведението на малките деца, ние ще забележим смирението. Виждали ли сте как, когато родителят каже нещо по-сериозно на детето си, то мълчи и се смирява? Не трябва ли така да бъде и християнинът спрямо своя небесен Баща?

Когато говорим за характера на малките деца, не казваме, че трябва да ги оставим да си правят каквото си искат. В книгата Притчи се казва, че безумие може да дойде върху детето, тоест непослушание. „Но пръчката ще изпъди безумието на детето!”

От споделеното дотук, макар и накратко, вярвам, че това е, което Исус е имал предвид, казвайки: „Ако не станете като децата”

Съществуват много неправилни неща, които искат да ни завладеят, за да не можем да бъдем като децата по чистота, но трябва да бъдем уравновесени, с един обърнат живот, в пълна зависимост от Бога, без злоба, омраза, с дух на поносимост и с Библейска вяра. Апостол Павел каза, че всеки ден умира за плътта, и ни препоръча ние също да считаме себе си мъртви към греха и този свят, за да не владеят те над нас. Тук отново децата могат да бъдат пример за нас, защото без дори да се стараят, те изпълняват неговата препоръка, понеже не познават светските страсти и пожелания и следователно са мъртви за тях.

Идвало ли ви е наум, че малките деца, поради своята неопетнена природа, без да съзнават, изпълняват принципите за святост в Библията. Това може да не се случва винаги, но става често. Понеже много възрастни са изгубили това състояние на децата и са излезли от него, Исус ни съветва: „Станете по дела и живот като децата, разсъдете за тяхното поведение и незлобие, смирете се като тях, станете по дух като децата!” Господ да ни помогне в това! Ще станем ли такива, каквито Бог иска? Заслужава си да помислим върху характера на малките деца. Изборът е наш и ние трябва да решим това непременно!

Както казахме в началото, децата са невинни, чисти и нелицемерни, както бяха Адам и Ева преди да съгрешат. Осъзнаването, че чрез греха сме изгубили всичко това, може да ни обезсърчи. Но! Библията казва, че първият Адам беше жива душа, докато последният Адам – Христос, стана животворящ дух. Каква е разликата между първия Адам и последния? Разликата е, че първият беше чист, ПОНЕЖЕ не познаваше злото, докато Христос беше чист ВЪПРЕКИ, че познаваше всеки негов детайл и нюанс. Той не му се поддаде и го победи, като беше верен и покорен на Отец дори до смърт.

Да обичаш, когато не виждаш злото в другия е лесно, трудно е да обичаш, когато любовта ти е всячески проницателна и вижда всичко в другия. Това прави избора да обичаш много по-труден, но също така и по-угоден на Бога. Да станем като децата, след като сме познали злото, е по-ценно от това просто да сме като тях, без да го познаваме. Затова Исус не каза: „Който не Е като децата!”, а „Който не СТАНЕ като децата!”

Един ден втората Ева ще бъде достойна да застане редом до Исус в Неговата слава, защото за разлика от първата Ева, тя познава злото, но въпреки неговата сила е успяла да се облече със Слънцето (Бог и Неговото естество) и да постави луната (дявола и злото) под краката си.