Деян.10:38”...А
именно, Исус от Назарет – как Бог го помаза със Св.Дух и със сила, Който
обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола,
защото Бог беше с Него.”
Това
ставаше, защото помазанието придружаваше Исус всеки ден.Това е пример и за нас,
повярвалите в Него.Помазанието е придружено с Божията подкрепа и сила главно за
служене, за вършене на Божията работа.Бог няма да гласува доверие и да даде
по-голямо помазание на вярващ, който е несериозен, немърлив, непостоянен и не
иска да прави нищо за Господа.Помазание е нужно за всяко духовно служение.В
много случаи то се изявява със силата, с присъствието на Бога и прави
впечатление на хората.Духовният човек усеща помазанието.Често при изцерение
болния чувства помазанието като сила, или приятно чувство, въпреки, че не
винаги е така.Заглавието на нашата тема ясно показва, че става въпрос за
вярващи, които са получили помазание и сега трябва да го задържат, да го
опазят, за да не си отиде.Грях и неправилен живот, пропъждат помазанието, или
силата на Бога от нас.Не може да задържиш нещо, което го нямаш.Днес, ние
вярващите – новородени и спасени, сме помазани със Св.Дух.Най-вече това личи
при кръщението със Св.Дух, изпълване с Духа.1Йоан 2:20”А вие сте помазани от Святия...”.Това
не означава, че не трябва да го поддържаме и пазим.
Едно от
най-трудните неща е, да задържим по-голямото помазание всеки ден в живота
си.Имам предвид по-голямата сила от Бога в нас, която разчупва духовните окови
и болестите.Говорим за такова състояние, а не само да претендираме, че Бог
преди ни е помазал.Не става дума и за това, че от време на време получаваме
отговор от Бога за нашите молитви и че някой е получил изцерение, понеже сме се
молили. Говорим за нещо повече от това, за нещо постоянно, което не се
поддържа лесно, защото има плащане на цена всеки ден.
По тези
въпроси за помазанието, християните са различни.Има такива, които вярват
искрено, ходят на църква, четат, молят се, но никога не са достигнали и не са
правили поне опит да достигнат до по-голямата сила от Бога.Други се опитват от
време на време да се доближат до по-голямо помазание. Има и такива, но те са
малко, които всеки ден се стремят да поддържат Божието помазание. А това им
коства нещо.Те умират за много неща.Това са хора, които са разбрали онова,
което други не са схванали.Може да имаш много знания, да ходиш на много
конференции и семинари, може от много време да си вярващ, но важното е дали
имаш повече сила от Бога. За много хора това по-голямо помазание е нищо особено,
вероятно не ги и вълнува.Те са свикнали с тяхното ежедневно пребъдване и не се
интересуват от нещо повече.
Какво е
помазанието?То е втриващата сила на Бога в нас, или Божието присъствие и
сила.Изниква въпроса:Ще стигнем ли до по-голяма доза помазание, или не?Ако
живеем само обикновено, повърхностно християнство, няма да постигнем нещо
повече.Голямото помазание изисква не само новорождение, не само посвещение, но
святост, твърдост, повече молитва, за да търсим лицето на Господа и Неговата
сила.Явно е, че помазанието изисква умиране към много неща, с които сме
свикнали.Може би навици, определени отношения и разбирания, слабости.Практиката
показва, че нещото, което сваля повече помазание е святост и много
молитва.Сега, който няма опитност в тази насока, ще спори и ще се
оправдава.Погледнете живота на тези, които Бог е употребявал мощно?!Не може с
оскъдна молитва да бъдеш напоен с много помазание.Не може без самарянски дела
да чакаш сила отгоре.Когато повече се молиш, за да търсиш лицето на Господа, в
дадени моменти може да се случи следното:покаяние, сълзи, себекритика,
смирение, размисъл, откровения.Това е духовна обработка по време на твоята
молитва.Може би няма да е всеки ден, но ще има такива моменти, ако
по-задълбочено търсиш Бога.Не може, ако сутрин и вечер се молиш по 2-3 минути да
чакаш повече сила от Бога.
И така,
първата цел на повярвалия човек е да достигне до помазанието на Бога.Втората
цел – това помазание да се задържи, да се запази, защото ще трябва.Това обаче
изисква жертва от наша страна, и то голяма.Искам да кажа това, че, съвсем не е
приятно, човек да си мисли, че има някакво помазание, а то да си е отишло.То
напуска лесно, неусетно, защото е чувствително към неправилните неща.Пак
повтарям – да поддържаш по-голямо помазание всеки ден не е лесна работа, защото
става дума не за обикновено християнство, а за „необикновенно”, за нещо
повече.Това бих го уприличил на една борба, духовна борба, където човек се бори
със себе си, за да победи себе си, т.е., онова което му пречи.А това е
очистване(2Кор.7:1).
Ще изброя
някои неща, които са важни за нашата тема, а всеки може да допълни списъка.
-очистване от онова, което ни спъва, придружено с едно ново
покаяние, което ще ни обнови;
-пост и повече молитва, които улесняват идването на
по-голямото помазание;
-истинско посвещение и служене на Бога с цяло сърце и с
ревност;
-любов и себевладение, придружени със самарянски дела;
-справяне с идоли, телевизия и тайни лични неща, лоши
навици, любов към света, вредни страсти, похот.
Ако до
този момент не си правил опит да търсиш повече сила от Бога, опитай, тръгни с
вяра!Господ иска да ти помогне!Той ще го направи, за да те увери, че е
възможно.Ако Той е уверил мен, а и други вярващи по света, защо да не го
направи и с теб?Божията сила е за теб и мен.За всеки!Вярвам, че с нашето
съгласие, Бог иска да ни въвежда в по-високи нива на Неговата сила, на Неговото
помазание.
