WebSiteTemplate.org
Начало > Защо да ходим на богослужение?

Защо да ходим на богослужение?

 

І Тимотей 3:14-15 „Надявам се скоро да дойда при тебе, но това ти пиша, в случай, че закъснея, за да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпора на истината.”

 

Този стих показва, че църквата като цяло, трябва да има определено място за среща с Бога, където облакът на Божието помазание и присъствие, да слиза върху хората. Така беше в Стария Завет. На много места Господ Бог беше казал: „Свикайте тържествено събрание”, „Събери людете ми!” и т. н.

 

Тогава трябваше да има храм, където да се събира Божият народ. Новият Завет не прави изключение, както виждаме от І Тимотей 3:15. Тъй като Новият Завет е написан на гръцки, думата за църква е „еклисия”, което значи „събрание на повиканите от Бога”, с други думи „вярващи хора, събрани на едно място, за да служат на Бога”. Затова се казва и „богослужение”.

 

Църквата представлява тялото, семейството и организмът на живия Бог. А Христос е главата на църквата. Някой е казал, че ако църквата не ти е майка, то и Господ не ти е Баща. Вероятно е имал предвид значението на богослуженията за вярващия.

 

Цитатът от І Тимотей 3 глава говори за това, че църквата, която е сбор от вярващи хора трябва да бъде стълб и подпора на истината. Това включва църквата като духовна институция с важно положително значение в този свят. Истината е една –учението на Христос, всяко друго нещо е човешка или дяволска измислица.

Както не е добре за човека да бъде сам, така не е добре и за вярващия да се отделя от богослужението. Богослужението за повярвалия човек е нещо като духовен институт, в който всяко посещение е от особена важност, понеже Бог говори в сърцето на човека за поучение и изобличение. Посещенията са важни, защото там човек служи на Господа.

Срещал съм различни мнения по този въпрос. Някои от новоповярвалите са казвали: „Не всички, които ходят на църква стоят добре пред Бога.” И започват да говорят за слабостите им. Ние обаче не трябва да гледаме на хора, защото ако гледаме на човешките несъвършенства, ще се разочароваме, но ако гледаме на Господа, няма да се разочароваме. Други казват: „Защо пък обезателно трябва да ходим на църква?” Трети се оправдават и споделят: „Не може ли вместо в църква, да се моля в къщи? Нали все е молитва?”

Някои смятат, че в почивният ден, определен за богослужение, например, могат да отидат на пазар и да си свършат някоя работа. Съществуват и други неща, които се казват като извинения, но нашата тема е: „Защо трябва да ходим на богослужение?” Искам тук да изброя само някои неща:

Трябва да ходим на богослужение, понеже Бог така е наредил и в Стария, и в Новия Завет. Деяния 2:42, 46 „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в Господната вечеря и в молитвите.”, „И всичките вярващи бяха заедно... и всеки ден прекарваха единодушно в храма (църквата).” Деяния 4:32 „А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа...”

От тези стихове става ясно, че вярващите имаха нужда да се събират и да бъдат заедно. Това ги правеше единни, сплотени, като едно семейство. Въпреки че в ранната църква имаше много хора, те бяха единни и това носеше благословения.

Притчи 18:1 казва: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.” Трябва да ходим на богослужение, защото там ще се срещаме с Божието присъствие. Бог е обещал да обитава в събранието на Неговите избрани. Лука 2:49 „А Той (Исус) им рече: Защо да ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря в дома на Отца ми?” С други думи, аз трябва да бъда и да пребъдвам в Божия храм.

Бог е навсякъде, но присъствието Му не е в ресторанта, не е в дискотеката, кафенето или на улицата. Присъствието Му е в църквата и там Той очаква своите си. Църквата принадлежи на Бога. Тя е дом за молитва и среща с Господ.

Трябва да ходим на богослужение, защото в църквата се създава атмосфера, по-различна от ежедневието в къщи. В богослужението, слушайки проповедта, човек започва да мисли за себе си, за слабостите си, сравнява живота си с Божието слово, получава изобличения и много хора осъзнават повече своята недостатъчност. Тогава човек започва да копнее за един по-благороден характер.

В богослуженията ние можем да прославим Господа, можем да дадем свидетелство, което да насърчи другите. Псалм 84:2,4 „Душата ми копнее, дори примира за дворовете Господни... блажени тези, които живеят в Твоя дом – те винаги ще Те хвалят!” И наистина това е така. В богослужението всички заедно могат да хвалят Бог с песен, молитва, със свидетелство.

В богослуженията Бог говори на сърцата и Святият Дух се проявява. Може свръхестествени неща да не стават всеки ден, но трябва да стават. Ето например Деяния 13:1-2 „А в Антиохийската църква имаше пророци и учители... и като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Савел и Варнава за работата, за която съм ги призвал.” Това ни подсказва, че  Святият Дух се заангажира по специален начин за богослуженията, където желае да се проявява колкото може повече.

Ходенето на богослужение трябва да има ефект за този, който ходи. Добре е да отиваме в църква с молитвен дух, с оправени взаимоотношения с хора и с Бог, и с мир. Трябва да бъдем готови да имаме и разтворено сърце, за да приемаме от Бога в богослужението. Човек, който ходи там, а не е позволил на Бог да докосне сърцето му, няма да има полза. Вижте написаното в Лука 18 глава, от 9 до 14 стих!

 

Тук се дава пример за двама души, които имаха вяра. Разликата беше, че единият си разтвори сърцето както трябва и се покая, докато другият не го направи. За единият отиването в храма беше благословение, а за другия – не. Този пример показва, че в богослуженията Бог следи и вижда кой с какво сърце и мисли идва. Господ веднага забеляза презрението във фарисея. Критикарският дух не е угоден пред Бога.

Защо да ходим на богослужение? Много пъти хората влизат в богослужението с главоболие, притеснение, отчаяние, скръб, мъка и душевно неразположение. И много от тях си отиват разтоварени от тези неща, или изцелени. Преди години имах случай, в който отидох на богослужение с главоболие, а си излезнах без него.

Често се случва и следното: „Престоявайки в Божият дом, на служба, и излизайки от нея, човек се чувства по по-различен начин. Усетил е Божиите следи на благодат и мир върху себе си. Знам няколко случая, но сега си мисля за два от тях: една сестра от Марково и друга от Пловдив, които, влизайки като съвсем нови души в богослужението, Господ ги изцелява автоматично от няколко неизцелими болести. Те не са получили изцеление поради своята святост, молитви или знания, понеже са били съвсем нови във вярата. Но фактът, че са получили всичко това там, на богослужението, говори много.

Ходим на богослужение, защото там проповядването действа положително, насърчително и изобличително. Всеки трябва да следи проповедта, за да чуе какво Бог има да му каже. Но има и специални случаи. Например един новоповярвал, след като чул проповедта на пастора, казал на друг вярващ: „Тази вечер пасторът само за мене говореше, за моя живот. Той от къде знае всичко това за мен?” Знам случаи, в които, някои хора, след като са чули проповедта, са се сърдели на пастора и са спирали да ходят на църква. По-късно, когато той ги питал „Защо?”, те казвали: „Ти нарочно говореше онази проповед само за мен!” При което пасторът казвал: „Аз говоря по принцип, а това, че вие сте получили изобличение си е ваша работа!”

Когато в живота се сблъскваме със злото, с неправди и проблеми, тогава богослуженията и единството на вярващите се явяват голяма утеха. Все пак църквата е място и за успокоение на душата и среща с присъствието на Бог. Там, в службите, ние се учим. Една проповед може да ни подскаже и напомни, чрез Святият Дух, че грехът е нещо много лошо и погубва.

Конференции семинари и поучения, допълнително хвърлят светлина и изграждат вярващите. Слушайки, човек разбира, че трябва да се поправи. Това е целта на богослужението и на проповедта. Тъй като хората са склонни да забравят, в църквата се напомнят важни неща, с които да се съобразяваме. Ето защо, има нужда да се ходи редовно на богослужения.

Защо е необходимо да ходим на богослужение? Представете си, че всички хора от една църква спрат да ходят на богослужение. Какво ще стане? Ще функционира ли тялото на Христос в съгласие? Ще съществува ли организмът и семейството, които Бог е планувал?

Задаваме ли си въпроса: „Кой е тогава онзи дух, който отклонява човека редовно от богослужение?” Защото чуйте какво е писано в Евреи 10:25 „Като не преставаме да се събираме заедно (в църквата), както някои имат обичай да престават (да ходят на църква).”

Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Пропуснах да отида на богослужение, а било толкова хубаво.” Веднъж един духовен брат ми сподели: „Отсъствах от града и пропуснах няколко богослужения. Чувствам се празен и нещо ми липсва.” В църквата има църковен живот.

Този живот е полезен, когато всички са на един дух. Там те общуват и се опознават. В църквата трябва да се вижда как вярата и любовта свързват и обединяват хората. Знам случаи, когато хора са влизали за първи път в богослужение, виждали са любовта и уважението на хората помежду им и са решавали да останат в църквата. Вярвам, че богослуженията предлагат винаги богата и разнообразна духовна храна. Там хората споделят своите нужди и грижи един на друг.

Защо да ходя на богослужение? Защото богослужението може да бъде за мен лаборатория, която трансформира човешкия характер в по-добър. Богослужението можем да уприличим още на ремонтна работилница, в която Святият Дух ремонтира живота на вярващия, може да оперира стари навици и вредни страсти. Това показва, че ролята на църквата не е малка. Евреи 12:28 „...и така да служим угодно на Бога с благоговение, защото нашият Бог е огън, който пояжда!”

В крайна сметка християнството и богослуженията са нещо сериозно. Какво е богослужението за теб? Място ли е, където да служиш истински на Бога? Защо отиваш там? Kак отиваш там? Трябва да сме наясно с това!

От всичко казано до тук, какво мислите сега? Целта е, не само ние да идваме редовно в Божия дом, но да водим и други с нас.

И накрая искам да кажа, че Бог е в контрол на църквите, тоест на хората, които вярват в Него. Това го виждаме в Откровение 2:23 „...и всичките църкви ще познаят, че Аз съм, който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.”