WebSiteTemplate.org
Начало > Непознатият човек

Непознатият човек

Римляни 7:15,18-19 „Понеже не зная какво правя, а не върша това, което искам, но онова, което мразя, него върша...” Не аз върша това, но грехът, който живее в мен... Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша, защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша...”

Какъв е този непознат човек? При естествения човек, това е човекът на греха, който е с наследствена греховност. Един християнин го познава под името „старият човек” или „човекът на греха”. Явно е, че този непознат човек се намира вътре в нас. Той действа, когато грешим. Доста са моментите, когато можем да познаем, да разпознаем злия човек в себе си.

Много голям процент от хората си мислят, че познават себе си добре, но това не е така, защото в момента на съгрешаването човек не познава себе си, не е овладял вътрешния лош човек. Ако бихме разпознали добре себе си, няма да оставим този лош, непознат човек да ни лъже в съгрешаването. Ето защо много често ние имаме погрешно мнение за себе си, за своята устойчивост. Например искаме да бъдем добри и внимателни, но изведнъж виждаме, че това не е така. Направили сме грешка и забелязваме, че скритият стар човек в нас ни е излъгал. Той се е проявил чрез нас. Или пък, друг вариант, стараем се с тялото да изглеждаме добре, а сърцето е на друго становище.

Цял живот човек се старае да се познава, да не изменя на себе си и да подтиска човека на греха. Колко е интересно, когато един християнин повярва в Бога, приеме Исус за личен Спасител, влиза в новорождението и изведнъж с учудване разбира, че пак може да греши и не е станал идеален. Това показва, че когато не сме добре усъвършенствани, не можем да познаем добре и човекът на греха в нас. Защо казваме „непознатият човек в нас”? защото не познаваме как той се проявява чрез нас и то без да разберем. Пак ще повторя, че в момента на съгрешаването човек не познава себе си, не разбира, че прави нещо нередно. Обикновено  по-късно човек се усеща какво е направил. Не можем да кажем, че един християнин изобщо не познава стария човек. А когато успее този скрит човек  да ни излъже, той остава непознат, защото не сме го разпознали. Ако бяхме предварително го разпознали, щяхме да му се съпротивим. Вярвам, че когато един християнин е усъвършенстван, той до голяма степен се извисява над този скрит, непознат човек. Това е много важна истина за нас – да усещаме, да наблюдаваме реакциите на вътрешния, скрит, непознат човек. Затова Библията говори за духовно израстване, мъдрост и ръководство от Святия Дух.

Двама се борят за надмощие в нас – старият човек на греха и новия променен човек в Христос. Сега обаче питам: „От кого зависи към къде ще се наклоним? Бог ни е показал в Словото какво трябва да правим. Той е обещал, че ще ни помага. Но условието е да изпълним нашата човешка, християнска част. Съгрешаваме ли, даваме възможност на този непознат човек да работи в нас. Когато се въздържаме, пазим себе си, пребъдваме в Бога, тогава даваме възможност на новия човек. Това е една вътрешна борба. Затова Исус каза: „Внимавайте на себе си!”

Винаги трябва да помним и да не забравяме, че старият, непознат човек, е предателят в нас, когото има вероятност да не разпознаем добре. И все пак, това зависи от духовното ни израстване. Когато съгрешаваме, грехът така замъглява съзнанието и разбирането ни, че не можем понякога да схванем, че грешим.

Може една твоя постъпка да изглежда правилна в твоите очи, а за Бог да е пропуск или грях.

Римляни 7:15,18,19 „Понеже не зная какво правя, а не върша това, което искам, но онова, което мразя, него върша...” Не аз върша това, но грехът, който живее в мен... Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша, защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша...”

От тези стихове виждаме точната характеристика на проявленията на непознатия, стар, зъл човек в нас. Този вътрешен човек е опасност номер едно за нас. Много пъти зад него се крие сатана. Явно е, че той пречи да имаме желание за доброто.

В Гетсиманската градина Петър беше абсолютно сигурен, че ще бъде верен на Исус. Малко по-късно, той три пъти умишлено се отрече, че не познава Исус. Това беше един друг Петър, в когото действаше човека на греха. Затова Петър не позна себе си. Той не позна скритият и непознат човек в себе си.

Когато съгрешаваме, ние ставаме други, защото друг се проявява чрез нас, а не Святият Дух. Когато цар Давид съгреши, ние виждаме един друг Давид. Това не беше този Давид, когото ние познаваме. Той просто не позна себе си. В този момент вътрешният и непознат човек го победи.

Братя и сестри, грехът променя човека. Променя нещата, променя живота.

Юда Искариотски, когато предаваше Исус за пари, също не разпозна себе си в момента. Вярно е, че по-късно разбра и съжаляваше. Но и тогава не намери сили да се покае както трябва. Злият човек в него го победи, затова и той не разпозна ситуацията.

Пророк Елисей имаше слуга, на име Гиезий. Той му служеше вярно, до момента, когато открадна и излъга дори Елисей (4 Царе 8 глава). Когато беше верен, той беше сигурен в себе си, но малко по-късно го виждаме друг – безпощаден и жесток. Явно е, че и той не разпозна себе си. Ако беше разпознал себе си, нямаше да направи това.

Грехът е сила, която така замъглява съзнанието на човека, че той или малко, или въобще не разбира какво прави. Това са действията на непознатия, скрит човек в нас. Вътрешният зъл човек в Гиезий го промени в друг.

Познаваме ли добре засадите на вътрешния стар човек? А след новорождението какво става? Подтискаме ли го този стар човек, или му даваме място?

Непознатият човек много бързо промени и Димас, който вървеше с апостол Павел и неговите сподвижници. Дойде момент, когато Димас обикна този свят и ги остави.

Чрез проявата на вътрешния стар човек много хора са пострадали и са били наранени. Старият човек в нас обаче може да бъде притискан постоянно от побеждаващата сила на Бога чрез повече молитва, чрез внимаване, пост, святост. Тези са нещата, които ще ограничат стария зъл човек вътре в нас. Тогава той няма да бъде толкова непознат, но ще го разпознаваме.

Римляни 7:25 „Благодаря Богу, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ!”

Римляни 8:37 „...във всичко ставаме повече от победители, чрез Този, който ни е възлюбил.”

Старият човек е наш враг и ние трябва да разпишем неговата смъртна присъда. Когато говорим за този вътрешен човек, искам да наблегна и на още нещо – познаваме ли себе си? Желанието за самопознаване не е нещо ново. То е занимавало хората още от най-дълбока древност.

Всеки нормален човек с непрегоряла съвест малко или много мисли за своя живот, постъпки, думи и поведение. Съвестта в човека играе роля на буден страж вътре в нас. Христос обръща вниманието ни към нашето вътрешно състояние, за да бъдем първо почистени отвътре и така да познаваме себе си (Матей 23:25-28).

Да се опознаваме, това е процес, в който е залегнало желанието ни за святост. Все пак не казвай, че изцяло познаваш себе си. Ти не можеш да се познаваш, ако винаги се питаш: „Добро ли направих или зло?” Как ще се познаваш, ако не си разпознал спасението?!

Първоначално истинското ни опознаване започва с четене, слушане и разсъждение върху Библията. В нея се оглеждаме, виждаме себе си, сравняваме живота си с Божията воля. Това е нашето първоначално опознаване. Да се познавам, това означава да разбирам какво трябва да правя и как да постъпвам  в трудностите.

Разпознавам ли, че онова, което ми липсва, Христос иска да ми го даде, а онова, което ми пречи, Той иска да го махне? Ние имаме привилегията да опознаваме себе си чрез Святия Дух, защото това, което вярващият вижда чрез Святия Дух като грях, за невярващите може да не е грях. Благодарим на Бога, че Божият Дух ни изобличава, напомня и поправя. По този начин ние започваме да виждаме себе си като по-добри и променени. Когато сме изпълнени с Духа на Бога, тогава ние Му позволяваме по-подробно да ни учи и ръководи. Тогава виждаме какво не знаем и какво трябва да правим.

Напредването в себепознаването ни, задължително трябва да започне с търпение и смирение. Търпението е основа за духовен напредък и израстване. Защо? Защото търпението е онази поносимост, в която заради Божията любов ние преглъщаме трудните моменти. А относно смирението, мога ли да се покая, ако не се смиря? Затова, както казах, и двете са важни-и търпението и смирението.

За да познаваме добре себе си, трябва да се наблюдаваме, да осъзнаваме отрицателните неща в живота си. За да познаеш себе си, трябва да разпознаеш какво ти пречи и да вземеш мерки. Някой ще каже: „Ами ако не мога да разбера какво ми пречи?” Аз вярвам, че на пребъдващият добре християнин, в процеса на живота Божият Дух ще му покаже в дадени ситуации, кое трябва да се махне.

Чрез критиката на другите, когато тя е основателна, човек също се опознава. Себевладението показва какви сме в трудния момент. Показва колко ни е силата и какво представляваме наистина. Добрият живот пред Господа, е най-впечатляващата проповед.

Чрез повече молитва пак може да се опознаем. Казвам това, защото в молитва Бог може да ни каже неща, които ни пречат, можем да се покаем, може да дойде нова светлина, ново разбиране за нещата. Може да ни бъде припомнено нещо, на което не сме обръщали внимание.

Ако човек добре познава себе си, той ще има и здрав духовен характер.

Искам да повторя нещо, което казах в началото. Помнете, че в момента на съгрешаването, човекът не е подготвен за ситуацията и затова съгрешава лесно и неусетно. Когато се опознаваме, ние съзнаваме човешката си недостатъчност. Това от своя страна трябва да породи в нас стремеж към по-голяма святост.

1 Солунци 5:6 „И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени!”

Когато наистина бъдем такива, смятам, че малко или много ще се познаваме, ще се борим със стария, непознат човек – човека на греха и чрез Исус ще бъдем победители. А това не е малко.

Божията любов, ако е в нас, много ще ни помогне да познаваме себе си.

Матей 26:41 „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.”

Добре е да помним засадите на вътрешния стар, зъл, непознат човек и възможността повече да познаваме себе си. Вярвам, че това са неща, в които Бог благоволява.