Ще видим
как човек може да вярва и пак да отиде в ада!
Мат.10:28”Не
бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, но по-скоро
бойте се от онзи, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.”
Мар.9:49,50”Защото
всеки ще се осоли с огън...добро нещо е солта, но ако солта стане безсолна, с
какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.”
Пътят за
ада е път на вечна погибел.Този път се подготвя още от земния живот и е път на
смущения и пропуснати възможности за поправление. Колко е важно, че Бог
съществува!Съдбоносно е! Всичко наоколо подсказва, че има Висш Създател, защото
от нищо, не може да съществува нещо.За да същeствствува нещо, трябва да има
причина.От това следва, че има Бог, Библията е вярна, а раят и адът са
реалност.
Пътят за
ада е и лесен и мъчителен.Лесен – във физическия смисъл – ядене, пиене, разрат,
неверие, удоволствия, пирувания, глупаво говорене и гордост.В този смисъл пътя
за ада е лесен.Обаче, в духовния смисъл не е лесен.Защото душата се измъчва от
греха.Тя страда без Бога.Празнота обзема сърцето.Мъка, страдание и тежест обземат
душата, вследствие на неправилен живот.Ето, в този смисъл, пътя за ада не е
лесен.Това е предвкусване на ада още от земята.Духовно и физически, душата ще
се мъчи в ада.Но ако душата още в земния живот се мъчи и страда от греха, това е сигурен
белег, че човек върви по пътя за ада, още от земята...Колко много хора живеят в
безмирие, скандали, разводи, изневяри, ядове, престъпления и осквернена
съвест...и животът им е ад. Пътят за ада предлага много съблазни, които хората
наричат удоволствия, като се смята, че тези неща ще задоволят празното сърце.Но
след удоволствията, сърцето пак е празно.То не се нуждае от пари, вино или
разврат, но се нуждае от Божието присъствие.
В ада ще
отидат не само невярващи хора.Библията казва, че ще отидат и някои, които са
вярвали.Някой ще си каже: Ами , как така? Един известен евангелизатор написал
книга със следното заглавие: „Възможно е да вярваш...и въпреки това да отидеш
в ада.” Чуйте сега Словото на Бога:
Мат.25:14-30,
е притчата за талантите...това са вярващи хора.За този с единия талант, 30 стих
казва:”А този безполезен слуга, хвърлете във външната тъмница, там ще бъде плач
и скърцане със зъби.
Мат.22:1-14
е притчата за поканените.Имало един без сватбарска дреха(без
новорождение).Тогава царят (или Господ) рече:”Вържете му краката и ръцете и
хвърлете го във външната тъмница, там ще бъде плач и скърцане със зъби, защото
мнозина са поканени, а малцина избрани.”
Мат.7:22,23”В
онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи...не в Твоето име ли пророкувахме, не в
Твоето име ли бесове изгонихме и не в Твоето име ли направихме много велики
дела!Но тогава ще им заявя:Аз никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие,
които вършите беззаконие.”Хора, които са вярвали, но вършели беззакония.Това са
и хора, които са вярвали, но са отпаднали и са живеели в грях, или грехове,
които може би са считали, че не са грях. Фил.2:12”изработвайте спасението
си със страх и трепет” – какво значи? Означава старание в затвърждаване на спасението
чрез святост.Чуйте още един текст, който ни казва, как може да се вярва и да се
отиде в пъкъла!
Мат.24:48-51”Но,
ако онзи слуга е зъл и каже в сърцето си: Господаря ми се забави и той почне да
бие служителите си и да яде и да пие с пияниците, господарят на онзи слуга, ще
дойде в ден, когато той не го очаква и в час , когато го не знае и като го бие
тежко, ще определи неговата участ с лицемерците.Там ще бъде плач и скърцане със
зъби.”Това се отнася не само до отпадналите проповедници, а и за всеки вярващ,
защото всички сме служители на Бога. Пс.73:27”Защото, ето тези, които се
отдалечават от тебе, ще погинат.”Било е време, когато са били близко, но
сега? Както виждаме, възможно е и вярващи да се намерят в пъкъла.Ако
вярващият не живее в плодовете на Св.Дух, то вярата му се е разболяла –
боледува от рак – „духовен рак”. Мат.7:16”От плодовете им ще ги познаете...”Не
от дарбите, не от думите, но от делата...Един вярващ казал на един
пастор:”Трябва да чуеш тази жена колко добре пророкува”?Пастирът казал:”Трябва
да я чуешкакво прави, когато не пророкува.”
Един
пастир видял един познат проповедник в събранието, който бил пиян.Когато накрая
хора излезнали да се покаят, пияният проповедник излезнал и той напред, но
викал:Няма да се покая!!! Пастирът отишъл при него и му казал:Бог те е призовал
да проповядваш!Какво правиш?Проповедникът отговорил:Знам, но няма да
проповядвам!
-Ти ще проповядваш!
– продължил пастира.
-Няма! –
отговорил той.
-Не, ти
ще проповядваш! – казал пастира, - не в църква, а в ада! Ще проповядваш в ада...
Тези думи
накарали обаче пияният проповедник да се осъзнае.Фатално е човек да вярва, а да
загуби връзката си с Бога.Прекарваме ли много време в света и малко време с
Бога, което е съвсем недостатъчно?!
Един
пастир казал следното:”Виждал съм хора, които се молят за болни,а не знаят
какво е любов.Чувал съм да пророкуват, а нямат понятие какво означава да бъдеш
милостив.Други, продължава той, приказват добре, но когато ги помолиш за помощ,
отказват.” Библията обаче казва: ”От плодовете им ще ги познаете.” Нека да се
втурнем да търсим любовта, мира, радостта, търпението, кротостта и
благодатта.Днес, хората в света искат да забележат в нас милостта, любовта и
благостта...Не само трябва, но налага се да даваме добри плодове, чрез животът ни. Изцеренията са важно нещо, дарбите са важно нещо, но апостол Павел казва: ”А
при все това, ви показвам един по-превъзходен път.” – пътя на
любовта... Възможно е да имаш вяра, а да нямаш любов – както дявола. Бог ще ни
помни, когато с ревност и вяра вървим по Неговия път. Исус каза: ”Аз никога не
съм ви познавал.” Това значи, че когато грехът царува в сърцето ни, той измества
Бога и заличава добрите дела.Исус познава тези, които живеят свято, а забравя
праведността на тези, които се връщат в греха. Пътят за ада минава и през
собственото презрение, в смисъл, че човек презира душата си, презира истината
за Бога и святостта – когато не приема съвети и поука.Това е път на непокорство
и непослушание, на гордост и самоувереност. Пътят за ада е борба със съвестта и
доброто...за да дойде осъзнаване.По пътя за ада се изпречва и Божията милост,
тя приканва, ако има кой да слуша. По какъв път вървим, по какъв път се движи
животът ни? Може, в християнския ни път, дявола да сложи табела със стрелка,
която води в неговия път, който само изглежда добре.Така са били заблудени
много хора, дори и вярващи...нови, или вярващи вече.Сега може да сме добре
духовно, но след време...Има ли нещо, което ни води в пътя на дявола?Спомням си
един вярващ, когато каза:”Вярно е, че Исус каза:5 разумни и 5
неразумни.Наполовина.Ама аз като гледам какво става, сигурно по-малко от
половината ще грабне Исус!”
Мат.7:21”Не
всеки (вярващ), който ми казва:Господи, Господи (който се моли) ще влезне в
небесното царство (в небето), но който върши волята на Отца ми...” Значи ще има
вярващи, които се молят, а няма да вършат волята на Бога.
Пътят за
ада...и той има край.Свършва...и започват наистина мъките в един вечен ад за
тези, които се намерят там.Намиращият се в ада вижда и схваща истинската
картина на живота си. Разбира, че се е излъгал, но вече е много късно.Пътят за
ада минава през земния живот, а Божият път...е верния и добрия път.
