Има
външен живот – животът на тялото, неговите действия и грижи за него.Има и
вътрешен живот, който се проявява в душата на човека.Ние не можем да видим
процесите на вътрешния живот, но можем да видим последствията от вътрешния
живот, проявяващи се чрез тялото.Например – мислиш вътрешно, а после правиш
това, което мислиш.Или, има видима форма от невидимия вътрешен живот.
Вътрешният
живот – това е скришният живот в сърцето.В Мат.5:1-12, Исус остави хилядната
тълпа, изкачи се на планината и започна да поучава учениците (вярващите).Това е
проповедта на планината.Тази проповед е записана изцяло и подробно от Матея от
5-7 глави.В нея Исус е засегнал най-важните проблеми, на които ние трябва да
обърнем внимание.Така например в 5 глава Исус започва с проблема за
щастието.Думата блажени, на съвременен език значи щастливи.Проблемът за
щастието, винаги...през всичките векове е вълнувал човека.Защо?Защото в живота
на много хора щастието е отлитало или е било съвсем кратко.Животът на хората е
надпревара в търсене на щастие. То все се изплъзва, а човека все го
търси.Но...Исус така изложи предмета за щастието, че накара своите ученици да
погледнат навътре в душите си.Исус показа, че ако има нещо ценно, то това са
нашите души.Вярвам, че всеки, който с вяра чете или слуша тези думи от 5 глава,
неминуемо ще започне да се вглежда навътре в себе си.Тогава човек разпознава
бедното и незадоволително състояние на сърцето си, на вътрешния си живот.Исус
изтъкна необходимостта, че за да бъдат щастливи, трябва да се примирят с Бога,
за да дойде мир, ред и хармония в душите им.Тогава ще дойде живота, който можем
да обозначим като щастие.Но нека сега спрем нашето внимание върху една друга
важна мисъл на Исус в проповедта Му на планината, а именно: Исус обръща
вниманието ни към нашия вътрешен живот (Мат.6:25-33).Исус учи, че:
-Центърът
на нашия живот е вътре в нас;
-Ценността
ни е в нашия дух и душа;
-Ако
спечелим целия свят, а погубим душата си, какво ни ползва?
-Трябва
да обърнем погледа си отвън навътре.Вътре в нас да влезне щастие и мир.Ако
нашия поглед е обърнат навън, към външните неща, ще дойдем до духовна бедност;
-Ако
гледаме първо и повече на храна, пари, облекло, мода, страсти, удоволствия,
обзавеждания и др., показва, че ние не гледаме първо на вътрешното, а гледаме
на външните неща, които са второстепенни.Тези неща на пръв поглед внушават
сигурност и ако ние гледаме първо на тях, тогава ще изместим нашето виждане към
вътрешните неща.Животът ни става външен, защото погледът ни е обърнат навън.Мат.6:21”защото,
където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.”И ако съкровището ни,т.е.
ако ценностите ни са вън, то и сърцето ни ще е навън, към второстепенните
неща.Тогава човек не оценява добре духовните неща, става повърхностен, незадълбочен.А
един повърхностен вярващ, става духовно беден и непостоянен в молитва, в дела и
започва да придобива не духовност, но религиозност и показност.Молитвата,
милостта, добрите дела трябва да се закоренят дълбоко вътре в сърцето, като
начин на живот.Затова Исус ни призовава да погледнем в себе си, за да видим
вътрешното си състояние.Защото, каквото е сърцето ни, такива сме и ние.
В
заключение:
Търсим ли
в живота си щастие, мир, задоволеност?Ако търсим, тогава да погледнем вътре в
себе си, да преоценим живота си.Виждаме ли лошите неща в самите нас, в живота
си.И това създава ли в нас възмущение?Пак ще кажа – ценното не се намира извън
нас, в материалните неща, но ценното е вътре в нас – и това са нашите души,
които трябва да бъдат в изправност спрямо хората и Господа.Искаме ли нашия
духовен живот да има сила и стойност?Тогава, нека да не се хвалим с външни
неща, но тайния и скришен живот в сърцето, което е угодно на Бога(скъпоценно
пред Него).Първо вътрешния ни живот да е в изправност.Тогава ще намерим пълно
задоволство и награда от Бога.
