Големите неща
І Коринтяни 12:31 „Копнейте за по-големите дарби!”
І Коринтяни 14:12 „Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се умножат те у вас, за назидание на църквата!”
В духовен смисъл големите неща, това са духовни дарби, проповядване, специални служения и любовта. Вероятно списъкът може и да продължи. Веднага искам да кажа, че всеки искрен вярващ се стреми да служи на Бога по някакъв начин. Това е добро и не е за подценяване. И с малкото можем да служим на Бога. Но когато говорим за по-големите неща, се изисква по-голямо посвещение на Бога, духовен опит, зрялост и по-голяма вяра. Това са хора, които ще „насилят” себе си повече от другите, за да достигнат едно по-високо ниво, да придобият по-голяма сила и помазание.
Така е било с много Божии служители, които Бог е употребявал мощно. Те са били също и хора на молитвата, силни по дух, принципни и упорити да следват Бог. Проследете живота на такива известни, употребени от Бога личности, и вие ще се убедите за цената, която те са плащали. Тук трябва да се схване онова благородно „насилие”, чрез което човек упорито и доброволно „насилва” волята си, за да търси Бога и повече да се доближава до Него. Смятам, че сте съгласни, че едно е да копнееш и да харесваш по-големите неща, а друго е да влезеш в тях.
В Новия Завет забелязваме, че за големите неща, Господ не се доверява на всеки вярващ, въпреки че той може да бъде спасен. Ето например в Йоан 2:23-24: „Мнозина повярваха в Неговото име... но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци.” Но, от вярващите, Бог подбира онези посветени хора, които знае, че ще изпълнят добре Неговата воля. Често това са хора с изцелителни дарби, с дарби на особена мъдрост, помазано проповядване, добро управление, ходатайствено служение, дарби на помагания, дар вяра.
За реализиране на големите служения се изисква не само послушание на Божията воля, но верност и много духовен труд. Вярващият, който ще бъде употребен за по-големи неща, започва от рано да усеща своето призвание и разбира как му се дава отгоре. Нещата стават лесно, без напъване и мъчнотии. Такъв човек разбира как му се дава. В големите служения постът и молитвата помагат много.
Много са случаите, когато големите неща в духовно отношение, не изглеждат така явни и сензационни, без шум, без реклама, изглеждат някак си по-обикновени. Всички знаем, че за по-големите дарби е нужно и по-голямо смирение. То осигурява безопасност. Изкушенията за гордост са по-големи, затова и смирението е много важно. Липсва ли то, развитието на дарбата спира, докато не се оправи всичко и отново да се влезе в ритъма на нещата. Защо? Защото Божият Дух е много чувствителен и нежен, и при най-малката нередност, това влияе на дарбата. Не са изключени и по-големи трудности, като гонения, скърби, неразбиране от страна на някого.
Големите неща трябва да бъдат придружени с по-сериозно и задълбочено пребъдване. Нека знаем, че дяволът не харесва, когато нещо повече от Господа се проявява чрез човека. Ето защо човек, оперирайки с духовните дарби, освен молитвата, му е нужно и особено внимание. Идвало ми е наум, че голям процент от вярващите копнеят за духовните дарби. И все пак Бог преценява къде да се проявяват и чрез кой. Моето лично мнение е, че Бог знае кой как би се справил с големите неща, дали ще пропадне, дали ще устои, като извърши Божията воля. Греховете влияят по особен начин на големите неща, за които говорим.
Искам да вмъкна и следното: „Как да разберем, че Бог ни подготвя за по-големи и специални служения?” Първо, човек усеща, че е призван за това. Бог му дава знак на сън или в съзнанието. После започват проявления и подтици за това. Вероятно другите наоколо също ще забележат, че Бог дава неща. Господ подготвя такъв човек и с повече знания. Появява се и по-голям духовен глад. Обикновено се дава и мъдрост и човек се стреми да навлиза в по-голямо помазание. Но нека да помним, че Бог дава нужната способност и умение в човека. Съгласете се и с това, че не може да се даде нещо специално на едно дете, което не разбира.
Гордостта обаче пречи много за големите неща. Много болезнено е да паднеш от високото – много боли и е опасно. Ако на човек му е дадено нещо повече, а той се моли малко, това също е спънка за развитието. Трябва поддръжка, както при автомобила.
Пътят към големите неща, минава през малките неща, през солидна подготовка. За съжаление, има случаи, когато някои се втурват направо към големите неща, но без подготовка. Това е нещо прибързано и те се спъват. Искат да преминат от първи клас веднага в осми клас. Нека да не забравяме, че за големите служения Бог винаги търси хора, които да Му бъдат верни. В Езекил 22:30 пише: „И като потърсих между тях мъж, който... би застанал в пролома пред Мене... не намерих.”
Но какво значи да бъда верен, как да бъда верен? Вълнуват ли ни тези въпроси? Добре е да се молим Бог да издига вярващи с големи служения в цялата страна. Защото това служи за назидание и насърчение на всички – и на вярващи, и на невярващи. Защото, как бихме се чувствали, ако в църквата слепи проглеждат, куци прохождат? Вярвам, че ако виждаме такива неща, много по-качествено ще се покаем и ще се променим. Външни хора също ще дойдат. Радиото, телевизията, също ще дойдат. Вярващите се раздвижват и Господ става още по-близък и разбираем за тях, настъпва пробуждане, съживление.
Много вярващи смятат големите неща като нещо недостъпно. Но искам да ви кажа, че Божията сила и големите неща могат да бъдат за всички. Не забравяйте какво казва Павел чрез Святия Дух: „Копнейте за по-големите дарби!” Тук не говори само за пасторите, а се обръща към църквата. Големите неща, дарбите, са за църквата, за нейното изграждане.
Има и други големи неща, освен дарбите. Например любовта (І Коринтяни 13:4-7). Любовта е най-голямото и най-качествено нещо в християнството. Пропуснем ли любовта, всъщност ние пропускаме самият Бог. Защо? Защото Бог е любов.
Малко нещо ли е да видиш как пред теб Бог изцелява човек с неизцелима болест?
Малко нещо ли е да чувстваш Божията любов в себе си? Да чувстваш как обичаш хора и предмети?
Малко нещо ли е да бъдеш спасен и да си сигурен в това?
Най-голямото нещо за искрения християнин е да види и да преживее грабването, да види себе си в новото тяло, на ново място и напълно променен. Това ще бъде най-голямото удивление и радост за вярващия, който е чакал този момент.
И така, може всички да не сме призвани за големи и специални служения, но това, което Господ ни е дал, нека да го вършим! Защото и с малкото, което правим, пак ще отидем на небето. Нека се молим за хората с големи служения – Господ да издига и в България големи и мощни служения. Имаме нужда.
Който с молитвите си подпомага Божиите служители, един ден ще има голяма награда за това.
|
