Живей така, че да не съжаляваш
І Петрово 4:7 „Краят на всичко е наближил, и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва!”
Преди доста време тази мисъл дойде в мен. Чрез Святия Дух трябваше да я развия. Божието слово казва, че Святият Дух е Този, който ще ни учи, ръководи и напомни много неща.
Мисля, че заглавието е такова, че ни води към разсъждения за последиците и резултатите от живота ни. Вярвам, че Святият Дух има какво да ни каже. Той може много неща да споделя с нас, ако Му се покоряваме.
Представете си, че Той сега ни прошепне следното: "Християнино, живей така, че смъртта да не те изненада неподготвен! Смъртта да не те изненада в грях, или пък – отпаднал!"
Заглавието на нашата тема ни задължава така да внимаваме, че винаги и постоянно да изповядваме всичко пред Господа, дори най-дребните неща, които виждаме, че не са правилни. Правим ли това, значи имаме страх от Господа.
Едно момиче било в изстъпление. Около него имало вярващи хора. Бог проговорил чрез устата на момичето следното: „Моите чада нямат мир, нито съгласие, моите чада са в заблуждение. Покайте се!” Господ казал и други неща, но аз се спирам само на тези мисли.
Нужно е всякога да следим поведението на живота си. Не трябва да оставяме непростителност, омраза, злоба и презрение да тровят и съсипват духовния ни живот. Ако допускаме такива неща, те ще бъдат горчив корен в нас. Трябва да живеем в постоянна готовност.
Днес умират млади и стари. Второзаконие 30:19-20 казва: „...Положих пред вас живота и смъртта... Изберете живота... Избери да любиш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан към Него, защото това е животът ти!” Ще е фатално, ако сме били вярващи, но отпаднем и така ни завари смъртта. Тогава наистина ще съжаляваме, но ще бъде късно.
Заглавието на темата ни призовава не после да съжаляваме, не примерно след смъртта, а докато сме живи, за да можем да се поправим. Святият Дух може да ни прошепне още: „Живей така, че да не съжаляваш относно постъпките си!”
Често се случва човек да сбърка и след това да съжалява за своите постъпки, за своите думи и отклонения. Всяко едно падение на християнина води до разочарование и съжаляване. Не е ли по-добре да вземем мерки преди да съжаляваме?
В Лука 15 глава ние виждаме историята с блудния син. Той се отдели от своя баща, както и някои християни се отделят от небесния си Баща, и този младеж тръгна да търси щастието. Доброто беше, че в един момент дойде на себе си, за да не съжалява, ако беше умрял. Той дойде на себе си, за да съжалява за своите постъпки и да се покае.
Нашият призив е: „Живей сега така, че да не съжаляваш после!” Човек не може да върне времето назад, за да поправи някои грешки и пропуснати възможности. Трябва всяко „днес” да оценяваме добре и да го използваме по Божията воля. До нас идват реални възможности за вършене на добро, които трябва да използваме, а не да пропускаме. Съжалението идва след пропуска.
Да живеем така, че да не пропускаме времето ни да минава напразно. Ако всеки ден живеем пълноценно с Бог, това е удоволствието на един посветен живот, отдаден на Господа, живот, напоен с благодат, молитва и успехи. Тогава, дори и смъртта да дойде, няма да съжаляваме за живота си, че не сме го използвали добре. Ще знаем, че не сме живяли напразно.
Живей така, че не хората да плачат от тебе, а демоните да плачат от теб! Това засяга нашите думи. Цялостното ни поведение. Много пъти казваме неща, за които после съжаляваме. Правим неща, и после ни е трудно да се покайваме за тях. За много хора покаянието е трудно и мъчно нещо.
Преди много години, когато не съм бил вярващ, двамата с баща ми пеехме една пиянска песен. Едно от изреченията на тази песен беше със следния текст: „Живей така, че гробарите да плачат!” По-късно, когато повярвах в Бога, аз вече не пеех тази песен, но промених думите и, а именно: „Живей така, че не гробарите, а демоните да плачат!” Защото, ако гробарите плачат за теб, не е добре. Това означава, че си бил бохем, и гробарите съжаляват, че един човек на живота си е отишъл от този свят. По-важно е демоните да плачат от нас. И не само да плачат, но и да бягат, както пише в Библията. Ако ти си християнин и наистина гониш демоните, и правиш така, че те често да бягат от теб и от другите, възможно е те да се превърнат в шампиони по бягане. Да имаме тази сила над тях, означава да имаме истински живот в Бога, в който, чрез Неговата сила да завладяваме и рушим територията на демоните.
Бог ни е призовал не само да вярваме в Него, но да Го познаваме и да бъдем силни. Дал ни е също възможност да бъдем Негови инструменти.
Живей така, че редовно да се изпълваш със Святия Дух и да преживяваш Неговото докосване! Не само богослужения, не само знание, не само да бъдем спасени, но изпълването със Святия Дух е пресна сила, която обновява. Би било много добре, ако покорност, верност и посвещение в свят живот се съчетаят.
Благодарим на Бога, че Святият Дух е най-ценното съкровище в нас. Святият Дух има претенция - Той иска да живее в чисто сърце. Той иска християните да живеят така, че Божието сърце да се радва и да бъде задоволено. Исус каза, че отделени от Него, не можем да сторим нищо. Но съединени с Него можем, защото ставаме едно с Него и Той работи в нас и чрез нас.
Вярвам, че християните винаги са искали да видят дали Божията сила се движи в живота на Божиите служители. Хората копнеят да бъдат докосвани, изцелявани, посещавани и променяни. Когато Господ докосне човека, Той оставя в него своите следи – следи на покаяние, смирение, на мир и на любов. Винаги във вярващите е имало глад за Божията сила. Хората копнеят за повече съживления. Ние копнеем да виждаме Деянията на апостолите в наши дни, да виждаме това редовно в църквите.
Живей така, че демоните да плачат! Но за да стане това, трябва да дадем нещо повече от себе си. Нищо няма да слезе от небето евтино за нас, ако сърцето ни не е разтворено изцяло, ако не сме очистени и ако нямаме глад за Господа. По този въпрос си спомням, че пастор А.А.Алън беше казал: „Вярно е, че силата на Бог действа в моя живот, и Той прави големи чудеса..., но знаете ли какво ми коства това?” Когато по-късно той е отделил от себе си нещата, които са му пречели, тогава Божията сила започнала много по-мощно да действа в него.
Левит 10:3 „...Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мен и ще се прославя пред всичките хора.”
Трябва да кажа, че това е истина, защото съм проверил. Не може Бог да действа със сила в човека, ако той не е свят и посветен. Не е възможно да живееш както си искаш, а Бог да те употребява мощно – Йоан 9:31. Самсон беше ярък пример за това – допусне ли се грях, силата на Бога се оттегля. Човек може да продължава да вярва, но силата я няма.
Живей така, че ако трябва да умреш, да умреш праведен, за да не съжаляваш!
Един младежки ръководител провеждал събрания с младежите в църквата. Веднъж смятал да проповядва една специална тема. През деня отишъл да работи на един строеж. Една стена обаче пада и го убива на място. По-късно в джоба му намерили проповедта, която щял да проповядва същата вечер. Заглавието било: „Да умреш праведен!” Вярвам, че не е било случайно Бог да му вложи точно тази тема, с която е подготвил първо неговата душа.
Живей така, че ако Бог те повика, да умреш праведен! Вярваме ли, че животът на човека е една репетиция, която може да бъде или успешна или неуспешна? Земният живот е подготовка за небесния. Животът ни е време, в което трябва да се живее разумно. Библията казва живеем ли, умираме ли, Господни да бъдем. Нека живеем така, че идването на Исус да ни завари готови. Ако ти си повярвал и имаш ревност за Господа, знай, че си повикан, че си избран да съществуваш и Бог иска да извае от теб чисто злато, без примеси.
Може да се наложи Бог чрез теб да извърши това, което извърши чрез Седрах, Месах и Авденаго – да минеш през огнена пещ, за да се прослави Исус. Ако ти и аз искаме да станем чисто злато, може да се наложи Бог да ни прекара наистина през тази пещ.
Веднъж питах моя дядо: „Къде беше?” Той отвърна: „Бях в едно село, при едни вярващи и им проповядвах!” Питах го: „Какво им проповядва?”, а той отговори: „Църквата трябва да се събуди, християните да си оправят живота и да вършат добри дела!” Тогава аз му казах: „Браво, ти си им казал най-важното!”
Вярвам, че Бог не иска да бъдем изтощен акумулатор. Той иска да бъдем „акумулатор, зареден лично от Него”. Нека да Му предадем себе си. Имаме нужда от още освежително време.
Живей така, че да не съжаляваш после!
|
