Сериозните неща
І Тимотей 2:2 „...да преминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.”
Тит 2:2 „Във всичко показвай себе си пример в добри дела... искреност, сериозност!”
Какво е сериозност? Това е трезвото мислене, съсредоточеност, следване на правилните неща, здрав характер, непоклатима вяра. Сериозността е повишено внимание от опасност от неблагоприятни последици. Човек, на когото може да се разчита. Сериозният казва, и го прави, не се колебае. Сериозните неща по принцип са правилните неща. Най-сериозните неща са духовните праведни неща, като например спасението.
Въпросът за ада също е нещо сериозно. Така и добрите дела, и те са сериозни. Оказва се, че много от сериозните неща са трудни за много хора.
Сериозност е да имаме уравновесен християнски характер. Да се придържаме към това, което е право. Няма сериозност в това да си губиш времето, угаждайки на прищявките на един или друг човек с цената на това да загърбиш духовните си задължения. Сериозният човек не се люлее от различни мнения или учения. Сериозният характер е характерът на Христос. Сериозността стабилизира християнина.
Смятам, че едно от най-сериозните неща, това са взаимоотношенията между хората, защото няма сериозност към другия, ако ти накърняваш неговите чувства.
Сериозността личи, когато обещаем нещо на някого. Имали ли сте случай да кажете на някого да ви чака в 10 часа сутринта, а да отидете в 13 часа, и то без да се обадите и да предупредите човека за това? Вашият приятел си е загубил времето да ви чака, за което време той е можел да свърши някои свои задачи. Голяма е вероятността вашият приятел да си създаде мнение, че вие сте несериозен човек, на когото не може да се разчита. В моята християнска практика съм наблюдавал много такива хора. Обещаят едно, а става съвсем друго. Налага се да ги чакаш доста време.
Друго сериозно нещо е да знаеш как да бъдеш победител над греха. 1 Коринтяни 15:34 „Трезнейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога.”
Идвало ли ви е наум колко е важно да има сериозност в цялостното ви поведение? Сериозност в думите. Ако бихме вникнали в живота на Христос, бихме забелязали сериозност в тези неща. Как мислите, Христос бил ли е голям майтапчия, Христос подигравал ли се е на някого. Ефесяни 5:4 „Нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение.”
Нашата сериозност може да бъде добър пример за другите.
Друго сериозно и не-лесно нещо е да се тренираме, упражняваме да вършим добро. Тит 3:8 „Да се упражняват старателно в добри дела. Бог знае, че понякога на човек не му се иска да прави добро. Да се тренираме в доброто, това означава живот в постоянство към доброто.
Сериозно и трудно нещо е да ставаме проводници на любовта. Любов не само в нас, но и чрез нас. Да задържаш Божията любов постоянно в себе си, след като си повярвал, е сериозно нещо, но не и лесно. Идват ситуации, когато ти става криво, мъчно, имаш проблеми в къщи, с твоите близки, а трябва да запазваш мир и спокойствие, любов.
Сериозността трябва да преминава в една приятна строгост, но да не става прекалена строгост.
Сериозно нещо е, когато разберем, че трябва да внимаваме повече, отколкото си мислим, когато разберем последиците на греха.
Следващо сериозно нещо е, да знаем какво да правим първо, и кое след това. Това е ред в живота, ред на нещата. Това е равно на лична дисциплина. Не за всеки това изглежда лесно.
Друго важно нещо е да свикнем редовно да се молим и повече да се молим. Нека да кажа защо! Да прекарваш повече време с Бога, първо означава по-голяма вяра, второ, това е сериозност, трето, това е ревност и любов към Бога. Някой някога казал: „След като Бог ми е отговарял на молитви и съм опитал Неговото присъствие, трябва да съм глупак, ако се моля малко.”
Сериозните неща ще ни направят сериозни, а светските неща ще ни направят повърхностни и ще ни ограбят.
Какво ще избереш – пътя на сериозността или пътя на повърхностните неща?
Не съм изчерпателен по тази тема, но малкото, което нахвърлих ще ви даде повод и вие да прибавите още неща. Може би ще продължите да мислите.
Бог очаква винаги от нас сериозност към Него и към Неговото дело.
|
