Тъй като темата обхваща святостта на живота ни, бих искал да цитирам две места от Библията: Исая 57:14-16 „И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя! Махнете спънките от пътя на моя народ, защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, чието име е Святий! Аз обитавам на високо и свято място, с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирения и да съживявам сърцето на съкрушения, защото няма да се съдя вечно с човеците, нито ще бъда винаги гневен, понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм сътворил.”
Лука 12:40 „Бъдете и вие готови, защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде!”
Може би темата звучи и като тест, изпит, проверка или ревизия за живота ни. Можем ли да си представим, да предположим какво вероятно Бог не би ни попитал и какво би ни попитал? Всемогъщият Бог се интересува от живота, който живеем, понеже животът ни е даден от Него. Ние не съществуваме по наша воля, а сме повикани да съществуваме по Неговата воля и план. Така че, Творецът се интересува от творенията си.
Тук ще изброя някои неща, с които искам да напомня за стойността и значението на нашето християнство в ежедневието. Но дали в това ежедневие забравяме Господа за малко или пребъдваме старателно в Него?! Дали живеем непредпазливо спрямо греха?!
И така, вероятно Бог няма да ме пита колко знания съм имал, но може да ме попита дали съм прилагал знанията, които съм имал за Него от Библията. Знанията са сила и са нещо добро, когато са придружени и употребени с разумност и смирение от вярващия. В противен случай знанията могат да станат причина за поникване на гордост и арогантност. Необходимо е да се обърне внимание на този факт (І Кор. 8:1).
Библейски знания без праведни дела ще ни подведат към фанатизъм и фарисейщина. Също така това води и към съблазън. Господ няма да ме пита колко вяра съм имал, а ще ме пита дали съм я практикувал и какви са следствията от вярването. Невярващите хора едва ли ще разбират истинското вярване в Бога и личните опитности с Него. Затова вярата угажда на Бога (Евреи 11:6). Това е невидим факт. Вярата не се вижда, но делата от нея се виждат. Вярата не угажда на света, тя съществува, за да се върши Божията воля чрез нея. Господ препоръчва вяра, защото с нея могат да станат големи свръхестествени чудеса. Примерите в Библията и в нашето съвремие са много.
Вероятно Бог няма да ме пита колко години съм живял на земята, но може да ме попита как съм изживял тези години като християнин. Защото не количеството на годините е важно, а качеството им. Много е важно да знаем дали сме живяли напразно или не. Затова обаче трябва да имаме специално разбиране и откровение. Нищо не пречи на Бог да ме пита каквото си иска.
Вярвам, че Господ няма да ме попита какво съм правил в ежедневието, но може да ме попита дали в ежедневието си съм живял праведно и свято. Нашето цялостно поведение прави впечатление на другите. Защото много пъти хората не наблюдават толкова себе си, колкото другите. Святостта е плод на духовност, зрялост, разбиране и страх от греха.
Може би Бог няма да ме пита дали съм знаел, че трябва да прощавам, а дали съм прощавал, дали съм практикувал това знание за простителността. Непростителността, за съжаление, винаги е била бич, дори и за християнството. Лесно се попада в това качество, много хора излизат трудно от него. Христос също говори за тези неща (Матей 6:14-15). Силният духом умее да прощава бързо.
Бог няма да ме пита дали съм бил нервен, а ще ме пита дали съм обуздавал гнева, дали съм имал търпение, себевладение. Знаем, че гневът не върши Божията воля (Яков 1:19-20). Търпението обаче е основа за духовен напредък. Стъпвайки на търпението, започваме да навлизаме в дълбочините на любовта (I Кор. 13:4-7).
Господ няма да ме пита дали съм можел да говоря, но ще ме пита как съм говорил и какво съм говорил. Тук нещата опират до взаимоотношенията. Много от проблемите между хората стават поради необмислено и прибързано говорене. Вижте Яков 3 глава. На нас, християните, ще ни се държи сметка за това какво сме правили за Божието дело. Знаели сме, че можем да правим нещо, но дали сме го правили (Матей 25 – притчата за талантите).
Господ няма да ме пита дали съм можел да върша добро, а дали съм го вършил (Яков 4:17). Забележете, че в християнството първо не са добрите дела, за да се оправдаем чрез тях пред Бог. Първо е вярата, покаянието, новорождението, спасението. Чак след това праведните дела имат стойност и сила. Става дума за практическо християнство, а не само за теория. Разбираме ли, че в нашето говорене и в делата ни има сила, която влияе върху другите. Както добрите дела имат влияние, така и злите дела имат сила и влияние.
Бог няма да ме пита дали съм имал трудности, защото Той е знаел, че съм ги имал. Той обаче ще ме попита какво съм правил в тези трудности. Как ги посрещнах, как реагирах, как излезнах от тях и дали се възвисих над тях. Помнете, че трудността идва, за да си отиде. Няма вечно да стои пред нас. Ако сме изправени пред голямо смущение например, нека си спомним, че имаме голям Бог (І Петрово 1:6-8).
Бог няма да ме пита как съм започнал живота си, но ще ме попита как съм го завършил или как смятам да го завърша. Какви плодове имам от християнския си живот (Яков 5:7). Бог няма да ме пита какво до подробности ми се е случвало в дните на моя живот. Той знае. Може да ме попита дали в живота си съм разчитал и уповавал на Него (Псалм 37:3).
Бог няма да ме пита колко свободно време съм имал. Той ще ме попита как съм използвал това свободно време. Дали съм отделял време за Словото Му, за молитва, за Божието дело... Казвам това, защото трудът ни в Господа няма да е напразно.
Господ няма да ме пита дали съм съжалявал за греховете си, а ще ме попита дали съм се покайвал за тях и дали съм се променял. Защото покаянието е промяна, духовен ремонт (Деяния 2:38).
Бог няма да ме пита за всички подробности за живота ми за всяка секунда. Той ще ме попита дали съм живял като християнин или съм имал двойнствен, двуличен живот. Това означава в църквата да съм един, а навън друг (Яков 379-12).
Бог няма да ме пита с колко души съм говорил и колко хора съм познавал, Той ще ме пита как съм се отнасял с тях (І Коринтяни 16:14).
Господ няма да ме пита дали съм знаел, че Той съществува, а ще ме пита дали съм Го обичал. Когато живеем Словото Му, ние Го обичаме (I Йоан 5:3). Любовта към Бога е спирачка за злото. Изчезне ли Божията любов от нас, ставаме способни още повече да грешим и лошият ни характер се изявява.
Бог няма да ме попита колко пъти съм ходил на църква, а дали съм бил Негов ученик, Негов последовател всеки ден. Човек може да ходи на църква редовно, и в същото време да бъде нервен и да живее в някакъв грях. Важно е дали отпадам, или стоя здраво на канарата Христос (Лука 14-26-27,33). Много хора бяха около Исус, но учениците бяха малко. За да следваш Исус всеки ден както трябва, се изисква вяра, цена и посвещение.
Вярвам, че Господ няма да ме пита дали ме е било страх от смъртта, а ще ме пита дали съм бил готов за нея, ако тя дойде. Физическата смърт не е страшна. Другата, духовната, смъртта в огненото езеро е по-страшна, защото е вечно съществуване в мъки, огън и жупел (Матей 10:28).
При грабването на църквата, при идването на Исус, когато ще дойде за спасените вярващи, които са готови, Той няма да ме пита дали съм готов за Неговото идване, но ще прецени това Сам, в миг на око. За част от секундата ще бъда претеглен на Божиите везни и или ще бъда взет, или ще остана. При идването на Исус няма време за подготовка. В каквото духовно състояние те завари Неговото идване, така ще си и останеш. В този момент ще бъде късно за подготовка, покаяние и изправяне на живота. Подготовката е сега, всяко „днес”, докато Той още не е дошъл.
До тук, нещата, които изброих, не трябва да ги забравяме, а да ги помним. Какво правим с живота си сега, е един добър въпрос. Дали Господ ще ни го зададе или ние ще си го зададем сами, той е важен и съдбоносен.
