Начало > Готов ли си за небето?

Готов ли си за небето?

Матей 24:44 „Затова, бъдете и вие готови, защото в час, когато не мислите (не очаквате), Човешкият Син идва.”

„Готов ли си за небето?” е въпрос, който се отнася за всички нас, които сме поели по Божия път. Важното е, не кога и как си повярвал, не колко знания имаш, а дали сега си готов за небето. Има ли за християнина по-важен въпрос от този?

Защо сме тук, на тази земя? Каква е целта? За да съществуваме тук, ние сме въвлечени в голям план от страна на Бог. И какво ще стане с нас накрая, които с години ходим на църква? Каква е целта на толкова много молитви от наша страна, четене на Библията... толкова преживени проблеми, болести и мъки, ако не сме готови за небето. Ако е така, напразно сме живели. Какво ще ни ползва да знаем, че Бог съществува, а да не пазим себе си от зло, пороци и грях?

Яков 2:19 казва, че „и бесовете вярват и треперят.”

Обърнете внимание какво правили бесовете, тъмните сили. Не само вярвали, но вярвали и треперили. Защо? Защото знаят кой е Всемогъщият Бог. Знаят Неговите възможности и сила и треперят от страх пред Бога. Ами ние?... Може много неща да правим в този свят, да сме заети с какви ли не работи, но важният въпрос е: Готов ли съм всеки ден за небето? Убеден ли съм в себе си, че съм готов, или чувствам, че не съм.

При войниците бойната готовност е от голямо значение. Те са обучени и готови за момента на тревогата. Същото е и с живота на християните. Бог ни е призовал за духовни войници. ІІ Тим. 2:3 „Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов.”

До колко ние сме готови, ако Господ ни повика? За да бъде някой готов за нещо, той трябва да постави това нещо на първо място. Има хора, които преди да заминат за дълъг път, куфарите предварително са готови, и това е разумно. Те не чакат последния момент, за да бързат и да се притесняват. Други хора обаче, не са така.Таксито идва да ги взима за летището, а те още не са готови с багажа. Вероятно са си казвали: Има време, ще успея, а са възникнали други неща, които да ги объркали. Това е непридвидливост и неразумност. Така ще бъде с разумните и неразумните преди идването на Христос. Едните са готови и чакат, а другите са се отпуснали и не са готови. Понеже не знаем кога ще дойде Исус, налага се всякога да бдим и да сме готови. Да не би идването на Исус да ни завари със злоба, караници, омраза, непростителност, пороци, грехове. Тези, които ще останат, ще преживеят най-големия ужас в живота си. Вероятно те ще видят с очите си кой ще бъде Антихрист...

Неразумността е глупост и безобразие, от което хората по-късно ще плачат горчиво. Не можеш да се подготвиш 2 дни преди идването на Исус, защото не знаеш кога ще дойде. Следователно, неподготвеният ще бъде изненадан, ще бъде заварен неподготвен. Представи си, че Бог ти открие, че имаш живот само една година, как ще се чувстваш? През тази година ти няма ли да поставиш най-важното нещо на първо място? Няма ли да се стреснеш?... Може би ще забравиш много други неща, които си харесвал. И единственото нещо, което ще те занимава, ще бъде това: Как да се подготвя за небето? Готов ли съм, или не? Тук въпросът се касае до това: Къде ще прекарвам вечността? Тогава ще ти е безразлично ли как живееш? Затова, още от сега трябва да помислим върху себе си.

След тази проповед ти или ще се замислиш сериозно, или след два часа ще живееш така, сякаш проповедта не си я чул. Целта е, да не останем същите, каквито сме били миналия месец. Необходимо е да направим ревизия на живота си. Ако не знаем дали сме готови за небето, кога ще знаем? Утре или след един месец пак така ще кажем. Няма по-важно от това да си готов!!! Може би някои не са готови поради причини, които те си знаят. От къде започва желанието ни за готовност? То започва от това: Какво е моето лично отношение към Исус и святостта? Какво е Исус за мен? Нещо важно ли е или не? Ако е важно, тогава...?

Христос иска да види от нас, как се готвим, докато Го чакаме. Момичето, което очаква да бъде булка, се вълнува от това и се приготвя старателно. За земните неща правим големи подготовки, а подготовката за небето се пренебрегва лесно. Ако ние сме булката, която очаква годеника Христос, няма ли да ни вълнува срещата ни с Него? Само този истински чака, който знае, че е от годеницата. Много хора мислят: Кога ли ще умрат? А по-важно е да се мисли: Готов ли съм за смъртта, ако дойде? Готов ли съм, ако Исус дойде?

Ако не очакваме Исус с трепет и да се готвим с нужния страх, тогава защо сме живели? Какво е това състояние – да вярваме в Бога, а да не очакваме Исус?... Питаш ли се: „Искам ли да отида горе при Исус?” А питате ли хората, които казват, че не искат да отидат на небето – защо не искат? Въпросът „защо не искат”, е много важен, защото показва вътрешното състояние на човека. Може би не искат да се разделят с неща, които харесват, а Бог не харесва. Или искат още неща да направят и постигнат в живота. Да оженят децата, да направят къща, да намерят хубава работа и т. н.

Хората се предават на много работи, а небесните неща и идването на Исус вълнуват ли ги? Имаме ли вяра сега в неща, които не виждаме? Да ги очакваме, да им се радваме без да ги виждаме? Ето това е библейско. Това е вяра. Наясно ли сме 100% кой е Исус и какво е Той за нас? Влюбени ли сме духовно в Христос, в думите Му, в образа Му, в учението Му? Христос желае от нас, да знаем кой е Той, да Го опознаваме, да сме в близост с Него. Исус иска да бъдем щастливи християни, изпълнени с надежда за славното идване на Исус. Това ще ни накара да се готвим още по-сериозно за небето. Не случайно Исус каза: „бъдете всякога готови.” По всяко време, който мисли за горното, за вечността с вяра, той се готви за небето.

Защо има хора, които не им се мисли за небето? Не могат да приемат, че Исус ще дойде скоро. Защо? Може би някои се съмняват,че другия свят съществува.Някои ги е страх да умрат, защото не са сигурни къде отиват, страх ги е. Други пък, така се отчайват в дадени моменти от живота,че искат да умрат.Но това не означава, че чакат Исус. Отчаянието е недоволство, неверие, човек не разчита на Бога и иска да умре, за да се отърве от проблемите. А не знае, че Божият план за него е още да живее.

Нашето приготвяне за идването на Исус, нашето чакане, нашата подготовка, трябва да става с мир, с благодат, да чувстваме, че обичаме Бога, въпреки трудностите. В Откровение 22:17 се казва: „И Духът и невястата казват: Дойди!” Святият Дух и църквата желаят идването на Исус и казват: Дойди, ела! Ела, Господи Исусе! Ако си готов за небето лесно ще кажеш: Ела, Господи Исусе! Ами, ако не си готов, ще го кажеш ли? Когато Исус грабне от земята Своите Си, за Него това е щастие, радост – църквата да бъде с Него. А ние мислим ли за този специален велик момент? Исус ще се радва да ти каже: ”Ела у дома! Всичко съм приготвил тук за теб.” Живеем ли всеки ден с очакване? Ако да! Това ще ни държи будни…

Колко хора вечер са си лягали и повече не са ставали?

Колко хора говорят с теб, а след часове не са между живите?

Колко хора умират млади?

Колко хора умират при катастрофи?

Колко хора умират внезапно?

И колко умират бавно от рак?

А ние като сме живи, какво друго по-важно ни остава, освен да се готвим за Небето, за нашето вечно и постоянно място.

Лука 21:34 „Но внимавайте за себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне онзи ден внезапно като примка, защото така (внезапно) ще дойде върху всички, които живеят по… цялата земя.”

Грижите не трябва така да ни влияят, че да не мислим за небето. Тези, които ще бъдат грабнати, и те са имали грижи, но са се готвили старателно, и са внимавали на живота си. Ако не се внимава, грижите могат да ни докарат до духовно безчувствие и да бъдем безразлични дали ще дойде Исус или не. Грижите водят християнина и до отпадане… ако той не се опомни. Ако се чувстваме, че не сме готови за небто, можем да започнем да работим по въпроса. А въпросът е:Какво трябва да махна от себе си… Какво ми липсва… Как да угодя на Бога… Как да се готвя за небето? Имаме ли желание за това, Господ ще ни помогне.

Вярваш ли, че Исус се радва да те вземе от земята, за да бъдеш винаги с Него? Вярваш ли това? Той на първо място ли е в нашия живот? Истинският живот не е земният живот тук. Сега сме пришълци и чужденци на този свят. Нашето гражданство е на небесата (І Кор. 15:50-58). Господ да ни благослови! Ще завърша със заглавието: „Готови ли сме за небето?”