Личните неща
Ще
говорим за личните неща, които пречат, а не за онези, които са добри в нас.
Животът на човека е свързан с много лични неща – лични дрехи, лично време,
собствен характер, лични молитви, лични вещи.
Но
да погледнем на личните неща от духовен характер. Изразът „лични неща”
означава собствените дела и качества на една личност, това, което е тайният
личен живот. Това са нещата, които ни пречат и трябва да ги махнем. Това са и
нещата, с които една личност се отличава.
Вероятно
знаем, че има много лични неща, които пречат на християнина за неговото
усъвършенстване. Имаме нужда да разпознаем нашите любими лични грехове, а всеки
себе си познава и знае какво е правил и говорил. Господ най-добре може да ни
покаже в съзнанието това, което трябва да знаем за живота си. Той може да го
направи в ситуации и разговори, в които ни въвежда. Той може да ни открие тези,
неща, които пречат, ако ние не можем да ги разберем.
1
Петрово 1:15 „Но както е свят Този, който ви е призовал, така бивайте святи и
вие в цялото си поведение (държание), защото е писано: Бъдете святи, понеже Аз
съм свят!”
2
Коринтяни 7:1 „И тъй, възлюбени, като имаме тези обещания... нека очистим себе
си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със
страх от Бога!”
2
Коринтяни 13:11 „...усъвършенствайте се...”
Всички
тези стихове показват, че християните имат призив от Бога не само да повярват,
но след покаянието да бъдат святи и да се усъвършенстват.
Ние
говорим за личните неправилни неща в християнина, които му пречат да напредва,
да бъде по-свят и правилно да се изгражда. Обикновено това са неща, които
пречат и на Бога и на нас, което пречи Той да работи мощно в християнина.
Можем
ли да забележим в процеса на живота какво ни спъва и какво ни пречи? Вземаме ли
мерки за това?
Тези
неща са важни, защото ако не се очистваме, след като сме повярвали, стават две
неща: първо, ще бъдем на повърхностно ниво и отдалечени от Божията сила,
въпреки че сме спасени, второ, едно нещо не се ли очиства, то става по-мръсно и
пречките се натрупват.
В
Евреи 12:23 се говори за „духовете на усъвършенстваните праведници”. Не само
вяра, не само покаяние и спасение, но да бъдем усъвършенствани праведници –
това е Божията воля за нас.
Във
Филипяните 3:15 пише така: „...Бог ще ви открие...” Да, Бог може да ни открие
това, което имаме нужда да знаем за нашия неправилен живот. В някои положения
ние знаем какво ни пречи, но дали имаме сила да превъзмогнем това, което ни
спъва. Имаме огромна нужда да разпознаем своите любими грехове и навици, които
ни държат далеч от по-големия успех.
Един
пастор споделя и казва: „От опита си на евангелизатор и пастор съм разбрал, че
повечето хора си имат любим грях, любими лоши навици или привички, които са
пазели, милвали в себе си доста време.
Ето
защо Павел пише за: „грехът, който лесно ни сплита (Евреи 12:1). Божията воля е
не да се предаваме, а да преодоляваме и да побеждаваме.
В
Марка 10:21 Исус каза на един богат младеж: „Едно не ти достига...” Исус му
посочи също кое е то. Каза му, че това беше сребролюбието. Обърнете внимание,
че този човек вярваше в Бога. Ходеше в храма, молеше се, изпълняваше много
неща, но имаше нещо, което му пречеше и Исус му го посочи. Така може да става и
с нас. Исус може да ни посочи всичко онова, което ни пречи в областта на
личните неща, за които говорим.
Стремежът
към святост е свързан с личните неща. Някои лични неща ни изглеждат толкова
малки, но останат ли в сърцето, те заемат мястото на Христос. Личните неща
говорят за състоянието на вътрешния ни човек. Те изграждат вътрешния и външния
ни живот. Един характер е изваян от личните неща.
Ако
един християнин е честен със себе си, той ще разпознае греха си и ще го нарече
„грях”. Няма да сложи друга, извинителна дума. Не само жестоките лоши неща ни
държат далече от Бога, но и дребните лични неща, които ние считаме за дребни.
Тъй като светът иска да хвърля кал върху нас, ако искаме да кажем „да” на
Господа, трябва първо да кажем „не” на нещата, които пречат.
2
Коринтяни 13:5 „Изпитвайте себе си дали сте във вярата!” Ако постоянно намираме
извинение за греховете си, няма да познаваме достатъчно Бога. Това води и до
духовно заспиване. Не може да бъдем съживени, когато спим духовно. Ето само
някои лични неща, в които можем да попаднем: гордост, важност, дребнавост,
спорене, празно говорене, своеволие, насилие, дух на командване, капризи,
одумване, нечестие, себелюбие, мързел, безразличие и други.
Трябва
да знаем, че не можем да изграждаме живота си като следваме грешките, които
другите правят. Ако християни около нас не искат да се очистват, трябва ли да
следваме техния пример?
Когато
говорим за личните неща трябва да знаем, че времето, в което живеем изисква от
нас да скочим на по-високо ниво.
Помнете,
че личните ни неща са и личните и проблеми и тайни.
Не
трябва да се отчайваме. Филипяни 1:6 „Онзи, който е започнал добро дело във
вас, ще го усъвършенства...” А в Битие 18:14 пише: „Има ли нещо невъзможно за
Господа?”
Помни,
личните неща говорят за личността ни. Ще мислим ли за личните неща, които ни
пречат? Бог да ни помогне в това!
|
