Той се спря!!!
Марка 10:46-52
Искам да
се запознаем по-подробно с гласът на вярата.Това е историята за един сляп
човек.Нека да погледнем на Вартимей- като на един от нас.
-В 46
стих „...Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.”Слепотата
е мъчително нещо.Духовната слепота обаче е също лошо нещо.Нека да се пазим, да
не би животът ни да бъде духовно затъмнен от грехове.Да не би да вървим по
улиците, да живеем, да работим, а да не виждаме привлекателността на Господа.Да
не би да гледаме, да не виждаме правилно, да гледаме, а да не разбираме.Да не
би като Вартимей да стоим на пътя на живота, духовно бедни и невиждащи онова,
което Бог има за нас.
-47 стих
„И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине
Давидов, смили се за мене!” Реакцията на Вартимей говори, че той вътрешно беше
подготвен за тази среща.Беше слушал разни свидетелства,чудеса, които Исус е
правил.Сигурно беше чул как слепи като него са проглеждали...тогава, без да се
бави...започна да вика.Днес много хора по света са чули за Исус, чели за Него,
но нямат лична среща с Него, нямат работа с учението Му.
Исус
минаваше.Той отмина Вартимей, въпреки вярата в него.Вярата на този слепец
трябваше да се изяви с усърдна молитва.Важното беше, че Вартимей взе веднага
мерки, щом узна, че Исус е наблизо.Не се забави, а започна да прави нещо, да
действа, да вика с вяра.Тук за наша поука, се сблъскваме с гласа на
вярата.Виждаме викът на един човек в нужда.Слепотата му беше проблем.Викът му
беше насочен към Исус, а Исус не остана безразличен.Викаше човекът в нужда.Този
човек можеш да бъдеш и ти, с твоята нужда сега.Ето как вика с вяра този, който
има нужда.Господ иска винаги да се молим с вяра и усърдно.
Вартимей
не се отчая, че Исус се отдалечава.Ако вярата му беше малка, нямаше да извика,
но щеше да си каже:Исус си замина, безсмислено е да викам, кой ще ми обърне
внимание!?Но той не се отчая, не се обезсърчи, не се усъмни, но продължи да
вика към Исус.Вижте как нуждата на един човек изведе вярата му нагоре.Когато
вартимей каза:”Сине Давидов...” Исус се спря.Тези думи бяха казани с
убеждение.В Израел знаеха от Свещените Писания, че Месия е Давидов Син.Вартимей
не само, че знаеше това, но той повярва, че Исус е този, за когото е
писано...Давидовия Син,от Давидовия род.Това, което правеше и говореше Исус,
потвърждаваше, че Той наистина е Божият Син – Месията.Това обаче го разбираха
хората, които вярваха.Вартимей беше един от тях.Не всеки казваше:Сине
Давидов.Ето защо, Вартимей реши да не пропусне Давидовия Син...вярваше, че и
той може да получи изцерение.В Исус, той видя своя шанс, своя час.Така ли е с
нас? Сега, ако усещаш, че Божието присъствие се движи около теб, в теб, не
пропускай този момент, това е момент на Божието преминаване за тебе, за твоята
нужда, за твоя проблем.Не пускай Исус да си замине, покажи и изяви вярата,
която е в тебе.Исус Назарянина минава.Той минава и сега...между нас.Твоята
вяра, твоята молитва ще Му повлияят.Вярата на Вартимей се изяви чрез неговия
вик.Викаше сърцето му, викаше една голяма вяра.Някои ги е срам да викат, т.е.
да се молят пред други, някои ги е срам да се молят усърдно.Това не е
добро.Тези задръжки, възспират изявата на вярата.Вартимей не направи така.Той
презря срама и спечели...той извика първо:Исусе-е-е!Исусе-е-е!
Животът
ни има нужда от Исус.Има сила в името Исус.Най-добрият хирург е също Исус.Той
оперира сърцето и живота така, че ги променя, прави ги качествено нещо...нещо,
което лекарите не могат.Вартимей извика!Викането ни към Бога, засяга първо нас,
защото имаме нужда, поради която се молим.Защо трябва да чакаме да имаме
проблем, че тогава да се молим усърдно като Вартимей?...В своята нужда той
забрави хората и се молеше усърдно:”Исусе, Сине Давидов...”Тази молитва
привлече вниманието на Исус.Ако ние се молим с вяра, също ще привлечем
вниманието на Исус.Той ще се спре, ще ни погледне и ще се смили...Защо Исус не
отговори веднага на Вартимей?Той викаше, но Исус изчакваше докрай реакциите
му.Той видя във Вартимей вяра за изцерение.Който се чуди...ще продължава да се
чуди, но който вярва ще се приближи към Господа.Исус знаеше всичко, знаеше
проблема на Вартимей, но вартимей не каза точно какво иска, а каза:”...смили се
за мен.”Исус рече:”Какво искаш да ти сторя?”Исус иска да му кажем точно, ясно с
вяра.Той се хваща за нашите думи...Проявиш ли вяра, Исус ще се спре.Вартимей
заплати изцерението си не с пари, а с вяра и усърдна молитва.Нищо не идва от
небето евтино.Лесно е да се говори за вяра, но трудно е да я имаш в
действие.Вярата на Вартимей каза „НЕ” на съмнението и на срама.Срамота е, ако
духът ни и умът ни обичат Господа, а да не Му се покорим с вяра, ако се
срамуваме от другите, когато се молим.Този случай за Вартимей не е написан
случайно!Той е даден, за да знаем как да искаме, как да вярваме, за да получим
отговор.Исус каза:”Повикайте го.” в 49 стих. Братя и сестри...вярата и святостта
на практика ще ни доближат повече при Исус.
В 52 стих
„А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели.И той веднага прогледа, и тръгна
подир него по пътя.”Беше благодарен.Благодарността ни пред Господа, е нещо важно...От 10
прокажени само един се върна да благодари. Вартимей не само получи това, което искаше...но тръгна да
следва Исус.Това е условие за израстване.Да последваш Исус е по-важно от изцерението.Спасителната
вяра...ще следва Исус.Следваме ли Го с цяло сърце?Следваме ли го в трудности,
когато някои неща не ни харесват?Следваме ли Го всеки ден с нужното пребъдване
и устояване?Носим ли кръста си всеки ден?Там, където има вяра, там е Исус.Там, където
е Исус има спасение, има благословение.
В
Йоана9:39, за един друг изцерен слепец, Исус каза:”За съдба дойдох аз на този
свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.”Преди да повярваме,
ние бяхме тези невиждащи истината.А който не иска да вярва, може да гледа, но
не вижда истината, защото е ослепял за нея.Говорим...за гласът на
вярата! Говорим за този, който се спря!Говорим и за този, който викаше!Този
час...ако не си сигурен, че си спасен,...ако си дошъл с проблем...кажи като
Вартимей:”Исусе...Сине Давидов, смили се за мене.”
Нека Исус
да се спре до теб!!!
|
