Духовно интервю
„Как ще живееш, ако знаеш, че скоро ще умреш?”
През 1995 година в мен назряваше идеята да направя едно духовно интервю, да взема мнение от различни хора по един въпрос, което се намира във ІІ Петрово 1:14 „Понеже зная, че скоро ще напусна хижата си (тялото), както ми извести нашият Господ Исус Христос”.
Такова известие не е нещо ново, защото има подобни случаи в Стария Завет. Например случая с Аарон, който е описан в Числа 33:38: „И по Господно повеление Аарон се изкачи на планината Ор и умря там”. Подобен е случая и с Мойсей – Второзаконие 32:48-50: „В същия ден Господ говори на Мойсея, казвайки: Възкачи се на тая Аваримска планина Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на Израилтяните за притежание и умри на планината, на която се възкачваш”.
И днес в нашето съвремие понякога има подобни известия от Бог. Не е уместно обаче човек да иска да знае кога ще умре. Бог по волята си определя на кои хора и защо да открие това, и то става много рядко. Въпросът на това духовно интервю е единствен и той е следният: „Как ще живее вярващият, ако Бог му открие, че след три месеца ще напусне тялото си, съгласно ІІ Петрово 1:14”.
Интервюирах различни вярващи – млади, възрастни, дякони, стареи, пастори и нови във вярата. Защо? Защото е важно. Освен моето и твоето мнение, нека да чуем различни мнения на вярващи. За мен всяко изказване беше важно и интересно. Всички мнения представляват една духовна панорама, една цветна картина. А ето и мненията на някои от хората:
Стоян Буков, пастир: „Ще живея с радост, ще съблюдавам живота си, ще се радвам, че ще отида при Господа, ще внимавам.
Беше отдавна, при една болест губех много кръв. Дяволът ми внушаваше, че ще умра. Коленичих и казах: Господи, ако умра, ще дойда при Тебе, ще се избавя от много изкушения на тази земя, но ако съм Ти нужен, дай ми живот!
Бог ме изцели, кръвоизливите спряха и до днес, вече толкова години, няма такива. При мисълта, че ще умра не се уплаших, но в себе си се радвах, че ще отида при Господа. Имах вътрешна увереност за това. За човека, който е в Господа, това е един стимул, но трябва да изпитваме себе си.”
Брат Красимир, студент: „Ако знаех, че скоро ще умра, щях да ходя редовно на служба, да се предавам много на молитва и добри дела. Да знаеш, че след три месеца ще умреш, това действа стимулиращо. Понякога човек си казва: Ами, ако си замина неподготвен? Това ще ни посплаши.”
Брат Веселин Танев, художник: „Може би при такова положение щях да бъда по-ревностен за Господа. Човек трябва да се стреми да извърши нещо повече за Бога. С по-голямо усърдие щях да върша всичко необходимо за Него. Ще се старая тези три месеца плътно да се употребят за Бога. При всички положения преминаването в другия свят ще ни накара да вършим нещо добро. Може би три месеца са краткото време за подготовка. Няма да има време за много други неща, с които сме свикнали. Може би през тези месеци човек ще има повече атаки от дявола.”
Димитър Стамов, проповедник: „Ако Бог ми каже, че след три месеца ще напусна земния път, мисля, че всяка стъпка ще ми бъде изчислена. Също и всяко изречение, което ще излезе от устата ми ще бъде претеглено. Ти как мислиш, брат Станимире, онази ръка от книгата на пророк Данаил, която написа: „Мне, мне, тке, уфарсин”, дали не е написано и за последните дни, в смисъл, че християнинът ще бъде претеглен! Нека не оскърбяваме Святия Дух. Ние често го нараняваме и с мислите си. Ами това освещение, за което ни напомни брат Буков тази вечер?!
Ако това предупреждение на апостол Петър Бог го каже на всеки един от нас, смятай, че Той те кара да ходиш през тези месеци „по тънко въже”. И ако това въже минава над Ниагарския водопад, колко трябва да се внимава тогава?”
Веселин Енчев, пастор: „Въпросът е изключително сериозен. Все едно, че ми го задава сам Господ Исус Христос. Аз бих анализирал целия свой живот – моите постъпки, моето освещение и бих напълно изправил себе си, там, където куцам. Като християни ние непрекъснато се стремим към освещение, но като че ли не сме напълно осветени. През тези месеци аз повече и повече бих се молил, бих изпитвал себе си, за да оправям стъпките си. Ако нещо не е наред в отношенията ми с вярващите, бих се поправил, така щото абсолютно нищо в моята съвест да не ме изобличава. И така, с едно изчистено сърце, с радост бих чакал този момент за среща с Господа.”
Брат Кирил Симеонов: „Много е важно на какво е основана вярата ни. Всяко нещо, което измества Христос в нас е идол. Трябва да сложим Христос на първо място. Когато станем сутрин, за какво мислим? За молитвата или веднага за работа? Трябва да благовестваме на хората за Господа. Животът ни да бъде за пример, а не за съблазън. Да се готвим за вечния живот. Трябва ревизия в живота ни и покаяние. Всеки ден да проверяваме себе си. Да помагаме на тези, които имат нужда, съгласно Притчи 3:27-28. С тези неща да се съобразим през тези три месеца.”
Сестра Мария Врачева: „Ако бихме се старали да бъдем по-близко до Бога, всичко друго ще избледнее. Трябва да бъдем всеки ден готови, ако Господ ни повика. Все искаме да дойде Исус, но ако дойде и намери нещо нередно в нас, дали ще ни вземе? Най-голямата трагедия, която можем да преживеем е да дойде Исус и да останем на голямата скръб. Когато умираш е някак по-друго – можеш да се подготвиш. Но идването на Исус е изненадващо и няма време за подготовка. Ако изпълняваме ІІ Петрово 1:5-9, никога няма да отслабнем или да отпаднем. Рядко е някой вярващ да се отпусне в разврат, кражба и нечестие, но от конфронтациите в семейството и огорченията, които ни влияят... трябва да се пазим.”
Димо Врачев, библейски учител и европейски съветник за Библията в България: „Бих живял така, както трябва. Ако съм проповедник, бих си вършил службата. Бих вършил служението си с още по-голяма ревност и жар. През тези месеци ще изпитвам себе си, за да видя има ли нещо между мене и Бога, което да не е наред. Бих уредил личния си живот, личния пример. Много е необходимо в личния си живот да сме изправни и тогава да говорим на хората и да ги водим към спасение. Но ако нашият живот говори нещо друго, нещо лошо, тогава как ще говорим на другите хора за Господа?! Първо да се оправи личния живот, животът в семейството, с близките, с вярващите и със съседите.
Тази проверка обаче трябва да я правим винаги, а не от време на време. Ако Бог те повика за другия свят, това ще те стресне повече. И ако Той ми каже, че ще ме вземе, човешко е да си помисля: Чакай да видя дали всичко съм си оправил в живота! Ако вярващият е много паднал, Бог едва ли ще го занимава с такова предупреждение, защото такъв човек няма да обърне внимание. Трябва да се наблегне в поучение, че човек е безсмъртен. Вярва или не вярва, безсмъртен е. Зависи обаче закъде сме си приготвили място. Не е достатъчно само да сме вярващи и да си живеем както си знаем.”
Това бяха изказванията от духовното интервю. Мисля, че от мненията дотук всички можем да си вземем поука за много неща. Вярвам, че тези изказвания могат да станат наш живот в ежедневието ни. Въпросът на това интервю, след години, бих го поставил така: „Какво ще правиш, ако Бог ти открие, че имаш един час живот?”
Ще има ли време за излишни разговори, за губене на време, ще има ли време за непростителност, омраза, за кавги. Ако ти остава само един час живот кой знае колко усърдна и гореща ще бъде молитвата ти и вярвам, че човек ще се покае сърдечно за много неща. Ако грабването на църквата е всеки ден в сърцето ни, страхът от съгрешаване ще бъде на нужното ниво и ще се покайваме бързо.
Дори да нямаме откровение за смъртта си, вярата и чувството за отговорност пред Бога ще ни държат в будност и готовност. От изказаните мнения се забелязва, че когато дойде изпитанието върху вярващия, тогава той идва повече на себе си, като решава да застане по-сериозно, което показва, че преди това, не е бил така сериозен. Трябва ли да чакаме Бог да ни предупреждава, и тогава чак да се стягаме? Защо трябва да чакаме Бог да допусне нещо, че тогава да се стягаме повече? Ако сме изгубили първата си ревност към Бога, тогава Откровение 2:4-5 е за нас.
Притчи 28:18 казва: „Който ходи непорочно ще се избави”.
Притчи 23:17: „Сърцето ти да не завижда на грешните, но да ревнува за страха от Господа цял ден”.
Имаме повече нужда да живеем Словото, отколкото да чакаме предупреждения от Бога.
|
