WebSiteTemplate.org
Начало > Работа при Благовестие

Работа при Благовестие

Видове благовестие:

1.  Неотложно – веднага, когато няма повече да видиш човека…Какво да се благовества? Най-важното от евангелието – Исус, грях, покаяние.След това какво Бог е направил с теб.

Не казвай на нов човек във вярата, какво прави дяволът, за да не го изплашиш. Този, който чува благовестието трябва да разбере, че е грешен и че има нужда от Бога, Който може да му помогне, да го спаси, да му прости греховете.

2. Благовестие чрез сприятеляване – при трудна почва, когато можеш да виждаш човека редовно, започни с приятелство, след като виждаш, че в началото е закоравил сърцето си.

3. Мъдро благовестие – първо мъжът да повярва, а той може да доведе и цялото семейство.

4. Благовестие чрез хваление – отива се в ромска махала, където няма църква и там с китара, да  се изпеят някои духовни песни , на улицата…

5. Благовестие по домовете – отивате на гости и много внимателно се повдига въпроса за Господа. Може, ако хората желаят да се пусне DVD диск с хваление, филм, свидетелство, някоя служба. Този, който благовества, ако се мисли за мъдър нека първо да благовества  основните истини на евангелието, а не човешки философии, наука, морал и др.

Хората искат да чуят за Исус, искат да чуят нещо от Библията. Това ще им направи впечатление и ще ги заинтересува. Римл.1: 14-17 (прочит). Трябва да се благовестват неща, разбираеми и близки до ума на новоповярвалия или този който иска да слуша, а още не е повярвал. Не е нужно такъв човек да го занимаваш с трудни и неразбираеми за него неща като: идването на Исус (грабването), говоренето на езици, кръщението в Святия Дух, духовни дарби и т. н.

Бог е дал заповед – да се проповядва Евангелието и ако не го правим така, значи се имаме за по-умни… Господ е определил само Евангелието като средство за спасение. Защото при благовестването, само Евангелието  има пробивна сила за сърцето на човека. Павел прозрял тази мисъл пише във Фил.3:8  „и считам всичко за измет само Христос да придобия.”

Фил.1: 18 „…по всякакъв начин Христос се проповядва.”

Ето какво главно проповядваше и благовестваше Павел:  1 Кор.1:23 „А ние  проповядваме разпнатия Христос (Помазаника).”

Когато Филип  обясняваше на скопеца в каляската, ето какво му говореше: Деяния 8:35А „Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса” (пророчествата за Исус в Стария Завет). Стефан в Синедриона, преди да го убият, не направи ли същото? Има влияние и сила, когато се благовества за Исус, за Кръста на Голгота, за Неговата жертва, за кръвта Му за Неговата спасителна мисия.. За Неговата любов към хората, за спасението, което е изработил на кръста. Няма друго средство, чрез което да се привлече вниманието на човека грешник, освен  благовестие за Исус.

Когато ние благовестваме, Святият Дух влияе на човека, вътрешно в духа, така щото хората започват да мислят и разсъждават за Исус. Само когато се съедини с вяра, може да промени човека от лош в добър. Когато Христос стане предмет на размисъл, тогава се изпитва силата и действието на Евангелието.

Има и едно друго благовестие и то е изопачаване на истинското благовестие – съботяни(адвентисти) мормони,йеховисти, дъновисти и др. Истинското благовестие издига Христос, а не Елена Вайт или труда на Дънов. Християнското благовестие трябва да бъде изява на твърдата, здрава и непокварена истина. Исус каза:”Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. Никой друг не е истината. Ето защо благовестието не е проста, повърхностна работа.

Християнинът трябва да бъде обучен как да благовества. Дори личното си свидетелство, най- важното, без украси и много думи. На този, на който ще благовестваш, грабни вниманието му още в началото. Има християни, които първо направят добро или помогнат на някого и после му благовестват. Тогава има ефект, човекът ще те слуша, защото първо доброто дело го е докоснало, разнежило и сърцето му е готово за слушане. А всяко учение извън Христос може да изглежда мъдро, но няма докосваща и променяща сила.

6. Благовестие или работа с отпаднали християни – Благовестието е нашата  лична работа за Господа. Спомнете си случката  с блудния син (Лука 15: 11-32). Какво щеше да стане, ако бащата не беше в къщи, а само големият брат? Ето защо е важно, дали с охладнелите християни ще постъпим както  постъпи бащата, или ще постъпим както постъпи брат му – с омраза, забележка, критика.

7. Благовестие и грижи – Първо е необходимо бебето да се роди, а после идват и грижите за отглеждането му. При благовестие, ако човекът повярва, не трябва да се изоставя, а да се доведе до покаяние, до новорождение… да се стабилизира. Или да го предадеш на християни, които да се грижат за неговото утвърждаване. Колко е важно да се предоставим на Бога да бъдем Негови свидетели

ИСУС – ИСТИНСКИЯТ ПРИМЕР ЗА БЛАГОВЕСТИЕ

Личната работа в благовестието е важна част от живота на християнина. Да не забравяме, че да бъдем успешни и пробивни в благовестието е нужна повече молитва, чрез която се изпълваме със сила, и която сила, после работи в благовестието. В това отношение, както и във всяко друго, Христос е съвършен пример. През целия ден Исус благовестваше и проповядваше и поучаваше. Въпреки, че беше Господ, Който слезе от небето, Христос се зареждаше със сила като прекарваше повече време в молитва, което е условие за успех. Проповед от амвон, също е вид благовестие, но благовестието в ежедневието има по - големи възможности за въпроси, отговори, за общуване. След богослужение също може да благовестваме на нови хора в църквата или на улицата. Този, който благовества трябва да познава Библията,  защото е писано: „право излагай Словото на истината.” (2 Тим. 2:15).

Трябва да сме готови да посочим от библията важните неща – като  -

            - вяра,

            - покаяние,

            - водно кръщение

            - спасение

            - святост, освещение

Преди всичко трябва да се наблегне на Исус като Спасител, Който обича хората. Трябва да бъдем готови и да знаем  как трябва да се работи с  турско население, със секти, с хора на науката, с хора, които отлагат своето спасение, хора, които имат съмнения, хора, които са обладани, натоварени, с наскърбени от християни, с хора, заквасени от разни философии, с хора, които считат, че не са грешни, с отчаяни хора, които ти казват: „Късно е вече, животът ми премина, каквото и за другите, такова и за мен”, с хора на смъртно легло, с хора, които не се интересуват от съдбата на своите души,  работата с атеисти (противници) също не е лесна работа.

За всяка една от тези ситуации, вярващият трябва да е подготвен с подходящи стихове. Трябва да цитираме стиховете за Божията Любов към хората, както че един ден Бог ще съди…